Брат, отмъсти за любовта
- Автор: Колычев Владимир Григорьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Добрина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Брат, отмъсти за любовта». Краткое содержание книги:
Да извади пистолета, бе въпрос на секунди. Малко преди да излязат, Никита бе свалил от новото ТТ парафиновата хартия, бе изчистил заводската смазка, бе го заредил и му бе сложил заглушител. Марта също боравеше добре с оръжието. Нямаше да й трябва много време, за да извади пистолета.
Мутрите се юрнаха вкупом към входа. Явно си мислеха, че бегълците тичат нагоре по стълбите. Но грешаха. Никита и Марта ги причакваха в тъмното преддверие на входа.
Двама от нападателите бяха с късоцевни автомати. Но напразно си мислеха, че ще успеят да ги използват.
Никита и Марта разполагаха с една, максимум две секунди. Ако не успееха да се възползват от тях, щеше да започне престрелка. А в тяхното положение това бе равносилно на сигурна смърт.
— Твоите са отдясно, моите отляво — каза Никита и пръв натисна спусъка.
В същия миг стреля и Марта. Ония с автоматите, крайният отдясно и другият отляво, се олюляха и се свлякоха на пода. Последва серия изстрели в автоматичен режим. Мутрите падаха един след друг като покосени. Никой от тях не успя да разбере какво става, камо ли да стреля.
Никита и Марта излязоха напред и продължиха да стрелят, докато не свършиха патроните. Пистолетите им заглъхнаха и полетяха върху труповете.
— Е, това е всичко — тихо каза Никита.
Той нагласи сака на рамото си и сви ръка в лакътя, за да я изведе от входа като кавалер.
— Те сами са си виновни, нали? — също толкова тихо и по детски наивно попита Марта и го хвана под ръка.
Съвсем невъзмутимо, сякаш нищо не се е случило, двамата излязоха от входа и благополучно стигнаха до нейния блок.
Четвърта глава
— Ще живееш при мен — каза Марта и силно се притисна към него. — Няма да позволя на никого да те нарани. На никого.
— Защо? — учуди се Никита. — Има ли някой, който иска да ме нарани?
— Нека само пробва…
— Милата ми тя. Какво щях да правя без теб…
Той бавно я сложи да легне по гръб и нежно докосна с език меката част на ухото й. Това й достави удоволствие.
— Страхотен си — прошепна му тя, когато той слезе малко по-надолу.
— Не, ти си страхотна…
Както обикновено, той вървеше към целта много бавно.
— Винаги ли ще си толкова нежен с мен?
— Винаги…
Никита щеше да й бъде първият, не се бе любила с други. Онези тримата изверги не се брояха. Заради тях тя не можеше да мисли за мъже и за секс без отвращение. Досега. Никита успя да пробуди нежните й чувства. Той бе налучкал правилната тактика, с която да я завоюва — бавно и нежно настъпление. И Марта не издържа на изкушението. Едва в този ден тя стана истинска жена.
Правиха секс дълго, чак до вечерта. После някой позвъни на вратата.
Марта се разтревожи.
— Не отваряй — каза Никита.
— Не, тя знае, че съм тук.
— Коя е тя?
— По-добре да не знаеш… Стой тук. Да не си посмял да излезеш!
Остави го в спалнята. Набързо наметна един халат и отиде да отвори вратата.
След малко той чу, че пусна гостенката вътре.
„На никого няма да позволя да те нарани…“, „По-добре да не знаеш…“ Никита не бе придал особено значение на тези фрази. Затова съвсем спокойно лежеше в леглото й и чакаше с нетърпение момента, когато тя ще изпрати посетителката и ще се върне при него.
Изведнъж вратата на спалнята се отвори. На прага стоеше млада жена: не беше нито красива, нито грозна, със спортно телосложение, облечена в строг делови костюм, а рибешките й очи излъчваха ледена празнота.
— Така си и знаех — каза тя с прикован в него поглед.
Зад гърба й Марта мълчеше.
— Сега разбирам защо е жив все още.
В ръцете й, сякаш от нищото, се появи пистолет — дамски браунинг, джобен размер. Насочи го към него.
— Налага се да поправям грешката ти, момиче…
Приглушен изстрел… Жената изненадано ококори безжизнените си очи, олюля се, пистолетът се изхлузи от ръцете й. С последни сили тя се опита да се обърне към Марта. Но не можа. Строполи се на пода. Под лявата й лопатка кървеше миниатюрна дупчица.
Марта стоеше в коридора бледа като смъртта. Беше затворила очи, цялото й тяло трепереше конвулсивно. От пистолета в ръката й и излизаше тънка струйка дим.
Все още стъписан от случилото се, Никита скочи от леглото и тръгна към нея. Но тя го спря, насочи пистолета към него и истерично извика: