Защитения
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-994
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Защитения». Краткое содержание книги:
Единадесетгодишният Арлен живее с родителите си в малък чифлик, на половин ден път от изолираното селце Потока на Тибит. Щом се спусне мрак над света, от земята се издига зловеща мъгла, която обещава сурова смърт за всеки, достатъчно глупав да застане на пътя й. Гладните ядрони – демони, които не могат да бъдат ранени от оръжията на смъртните – се материализират от изпаренията и тръгват на лов за човешка плът.
Залезе ли слънцето, хората остават без друг избор, освен да потърсят убежище в магии и заклинания и да се молят да издържат до сутринта, когато съществата ще се разпаднат отново. Животът на Арлен бива разбит от демонска чума, но в мъката си той успява да осъзнае, че страхът, а не демоните, осакатява човечеството. Вярата, че животът не се изчерпва единствено с постоянен страх, го кара да изостави сигурността на дома си, за да открие нов път.
Джеф се поколеба и отблъсна Илейн.
– Не – каза той. – Утре ще заведем Силви при билкарката и тя ще се оправи.
– Вземете ме все пак – примоли се Илейн, като падна на колене.
– Аз ще... ще си помисля – отговори баща му. В същия момент Бени и Рена нахлуха от обора. Арлен бързо се изправи и се престори, че току-що е влязъл с тях, докато Илейн бързо скочи на крака. Разбра, че моментът да се изправи срещу тях, е отминал.
След като сложи момичетата да спят и извади мръсни одеяла за Арлен и Джеф в общото помещение, Илейн си пое дълбоко въздух и отиде в стаята на баща си. Не след дълго, Арлен чу тихото пъшкане на Харл и приглушените изскимтявания, които Илейн от време на време надаваше. Без да показва, че е чул нещо, той погледна към Джеф и го видя как си хапе юмрука.
Арлен стана преди изгрев слънце на следващата сутрин, докато всичко в къщата още спеше. Мигове преди да се покажат първите лъчи, той отвори вратата и нетърпеливо загледа последните ядрони, които съскаха и деряха въздуха срещу него от външната страна на защитите. След като и последният демон на двора се превърна в мъгла, той излезе от къщата и отиде до големия обор, за да напои Миси и конете на Харл. Кобилата беше в лошо настроение и го ухапа.
– Само още един ден – каза ù Арлен, като ù сложи торбата за хранене.
Баща му още хъркаше, когато той се върна в къщата и почука по рамката на вратата, която водеше към стаята на Рена и Бени. Бени дръпна пердето и Арлен веднага забеляза тревожните лица на сестрите.
– Не може да се събуди – каза сподавено Рена, която беше коленичила до майката на Арлен. – Знаех, че искате да тръгнете веднага щом изгрее слънцето, но когато я разтресох... – Тя посочи към леглото, а очите ù бяха насълзени. – Толкова е бледа.
Арлен се втурна при майка си и хвана ръката ù. Пръстите ù бяха студени и влажни, но челото ù беше горещо на допир. Дишаше очестено, а гниещата смрад на демонската болест се стелеше около нея. Превръзките ù бяха пропити с кафяфеникаво-жълта слуз.
– Татко! – извика Арлен. Миг по-късно се появи Джеф, а след него Илейн и Харл.
– Нямаме никакво време за губене – каза Джеф.
– ‘Земи един от мойте коне с твоя – каза Харл. – Сменяй ги кат’ се изморят. Дай им яко зор и до следобяд ше сте при Мей.
– Задължени сме ти – каза Джеф, но Харл отметна мисълта с ръка.
– Бързай сега – каза той. – Илейн ше ви приготви по нещо за из път.
Рена хвана ръката на Арлен, когато той се обърна за да тръгне.
– Сега сме обещани един на друг – прошепна тя. – Ще чакам на верандата всеки ден по здрач, докато не се върнеш.
Целуна го по бузата. Устните ù бяха меки и усещането за тях остана дълго, след като тя се отдръпна.
Каручката се друсаше и мяташе, докато препускаха по неравния кален път. Спряха само веднъж, за да сменят конете. Арлен гледаше храната, която Илейн им беше приготвила, като че ли беше отрова. Джеф я изяде настървено.
Докато Арлен чоплеше зърнестия хляб и твърдото, смрадливо сирене, започна да си мисли, че може би всичко е било едно недоразумение. Може би не чу това, което си мислеше, че е чул. Може би Джеф не се поколеба, преди да отблъсне Илейн.
Това беше една съблазнителна илюзия, но Джеф я разби миг по късно.
– Какво мислиш за по-малката дъщеря на Харл? – попита той. – Прекарахте известно време заедно.
Арлен се почувства така, сякаш баща му току-що го бе ударил в стомаха.
– Рена? – попита Арлен, правейки се на невинен. – Симпатична е, май. Защо?
– Говорих с Харл – каза баща му. – Ще дойде да живее с нас, когато се върнем във фермата.
– Защо? – попита Арлен.
– За да се грижи за майка ти, да помага с фермата и... по други причини.
– Какви други причини? – настоя Арлен.
– Харл и аз искаме да видим дали двамата ще се спогодите – отвърна Джеф.
– Ами ако не се? – попита Арлен. – Ами ако не искам някакво момиче да ме следва нагоре-надолу по цял ден и да ме кара да играем на цунки?
– Един ден – отвърна Джеф, – играта на цунки може и да не ти се стори толкова ужасна.
– Ами нека идва тогава – каза Арлен, сви рамене и се направи, че не знае накъде бие баща му. – И защо Харл иска да се отърве толкова много от нея?
– Видя в какво състояние е фермата им. Едва се изхранват – каза Джеф. – Харл много обича дъщерите си и иска най-доброто за тях. А най-добро за тях е да ги омъжи, докато са още млади, за да има синове, които да му помагат, и внуци преди да умре. Илейн вече е по-стара от повечето моми за женене. Люсик Богин ще дойде, за да помага във фермата на Харл от есента. Надяват се, че той и Бени ще се разбират добре.