Защитения
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-994
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Защитения». Краткое содержание книги:
Единадесетгодишният Арлен живее с родителите си в малък чифлик, на половин ден път от изолираното селце Потока на Тибит. Щом се спусне мрак над света, от земята се издига зловеща мъгла, която обещава сурова смърт за всеки, достатъчно глупав да застане на пътя й. Гладните ядрони – демони, които не могат да бъдат ранени от оръжията на смъртните – се материализират от изпаренията и тръгват на лов за човешка плът.
Залезе ли слънцето, хората остават без друг избор, освен да потърсят убежище в магии и заклинания и да се молят да издържат до сутринта, когато съществата ще се разпаднат отново. Животът на Арлен бива разбит от демонска чума, но в мъката си той успява да осъзнае, че страхът, а не демоните, осакатява човечеството. Вярата, че животът не се изчерпва единствено с постоянен страх, го кара да изостави сигурността на дома си, за да открие нов път.
Оръжието уцели демона водач право в гърдите и го хвърли в събратята му, но кожата дори на мъничкия огнен демон бе прекалено жилава и здрава, за да я пробие вила. Създанието взе инструмента с ноктестите си ръце, изплю огнена буца към нея, с което подпали дървената ù дръжка, и я захвърли.
Въпреки че ядронът не бе наранен, ударът ги забави. Демоните се втурнаха напред, но Харл се добра със скок до верандата и те се блъснаха в преградата от защити, която препречи пътя им със здравината на тухлена стена. Когато магията лумна ярко и ги хвърли назад в двора, Харл се втурна в къщата. Хлопна вратата, сложи резето и опря гръб на вратата.
– Слава на Създателя – каза той слабо, пребледнял и задъхан.
Въздухът във Фермата на Харл беше тежък и горещ, смърдеше на мухъл и изпражнения. Пълните с дървеници тръстики поемаха част от водата, която покривът пропускаше, но те трудно можеха да се нарекат свежи. Две кучета и няколко котки споделяха дома и принуждаваха всички да стъпват внимателно. В огнището висеше каменно гърне и добавяше към цялата смес киселата миризма на яхния, която не спираше да къкри. Завеса от кръпки в единия ъгъл придаваше усещането за уединение около нощното гърне.
Арлен се постара до колкото му бе възможно да поднови превръзките на Силви, след това Илейн и сестра ù Бени я сложиха да си легне стаята им, докато най-малката на Харл, Рена, постави на масата още две напукани дървени паници за Арлен и баща му.
Имаше само три стаи – една за момичетата, една за Харл и общото помещение, където готвеха, ядяха и работеха. Парцалива завеса разделяше пространството за готвене от това за хранене. Защитена врата свързваше общото помещение с малкия обор.
– Рена, вземи Арлен и провери защитите, докато мъжете си поговорят, а Бени и аз ще приготвим вечерята – каза Илейн.
Рена кимна, хвана Арлен за ръката и го повлече със себе си. Тя беше почти на десет, близо до възрастта на Арлен, който беше на единадесет, и под калните петна по лицето ù си личеше, че е хубава. Носеше обикновена невталена рокля, износена и кърпена внимателно, а кафявата ù коса беше вързана назад с дрипава лента плат, но много кичури коса се бяха освободили и падаха около овалното ù лице.
– Тази е протрита – отбеляза момичето и посочи защитна фигура на един от первазите. – Някоя котка трябва да е стъпила върху нея.
Взе парче въглен от комплекта и внимателно свърза линията там, където беше прекъсната.
– Така не става – каза Арлен. – Линиите вече не са гладки. Това отслабва защитата. Трябва да я нарисуваш наново.
– Не ми дават да рисувам цели защити наново – прошепна Рена. – Трябва да кажа на татко или на Илейн, ако има някоя, която не мога да поправя.
– Аз мога да го направя – каза Арлен и взе въглена. Внимателно почисти старата защита и нарисува нова с ловка, уверена ръка. Щом свърши, направи крачка назад, огледа целия прозорец и бързо замени и няколко други.
Докато си вършеше работата, Харл ги забеляза и нервно тръгна да се изправя, но едно движение и няколко уверени думи от Джеф го върнаха обратно на мястото му.
Арлен остана за миг, за да се полюбува на творенията си.
– Дори каменен демон няма да мине през това – каза той с гордост. Той се обърна и видя, че Рена е втренчила поглед в него.
– Какво? – попита той.
– Ти си по-висок, отколкото си спомням – каза момичето, погледна надолу и се усмихна срамежливо.
– Е, минаха няколко години – отвърна Арлен, без да знае какво друго да каже. Когато свършиха с проверката, Харл извика дъщеря си. Той и Рена си размениха няколко тихи думи и Арлен забеляза, че тя на няколко пъти отмества поглед към него, но не можеше да чуе какво си казват.
Вечерята беше яхния от пащърнак, царевица и някакво жилаво месо, което Арлен не можа да разпознае, но то засищаше. Докато се хранеха, двамата с баща му разказаха историята си.
– Ще ми се да бяхте дошли първо при нас – каза Харл, когато свършиха. – Много пъти сме ходили при Старата Мей Фриман. По-близко ни е, отколкото да бием път до Градски площад да видим Триг. Ако ви е отнело два часа галоп, за да се върнете при нас, значи сте щели да стигнете фермата на Мак Пасчър, стига да бяхте продължили. Старата Мей, тя е само на час път оттам. На нея тъй и не ù хареса живота в града. Ако бяхте погнали кобилката с камшика, можеше да стигнете още тая вечер.
Арлен тресна лъжицата си. Всички погледи на масата се извърнаха към него, но той не забеляза – така бе вперил очи в баща си.
Джеф не можа да издържи дълго на този гневен поглед. Увеси нос.