Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
— Не мога да го направя, Хари — казах бавно. — Както и да го мисля, просто не мога да го направя. Помниш ли какво ми каза преди много месеци, скоро след като се бяхме запознали? Че не ми се получава. Беше прав, човече. Не ми се получава.
— Глупости.
— Самата истина е.
— Друг път е истина! — изрече яростно Хари. — Всичко е заради Болинджър, нали?
— Аха.
— Той получи каквото си търсеше, това е всичко. Просто се молеше за това.
— Не е там работата.
— Тогава в какво е? В какво?
Лицето му се наля с червенина; изглеждаше така, сякаш иска да ме удари, все едно по този начин може да избие тези мисли от главата ми.
Де да можеше.
— Аз съм страхливец — казах безпомощно.
— И защо? Защото се преви, когато той те удари? Божичко, Крис! Болинджър е три пъти по-едър от теб и е шибан главорез! Ти нямаше никакъв шанс против него, но все пак се забърка в тази гадост. Има различни типове смелост, Крис. Гореща, като моята. Щом веднъж започне меле — и съм изцяло в него, но е пълно с такива хора. Твоето е студена смелост. Ти си един от най-смелите кучи синове, които съм срещал някога.
Очите ми започнаха да парят, езикът ми се вдърви и единственото, което можех да направя, бе да поклатя глава. Как можех да му обясня? Но ако не започнех да говоря, щях да се разплача, а аз предпочитах да умра.
— Всичко, което някога съм искал, е да отида в Отвъдие — казах. — През целия си живот съм мечтал единствено да бъда Актьор. Но знаеш ли какво означава да си Актьор, Хари? Това е всеки ден да се връщаш отново в онази тоалетна.
— Можеш да се справиш — настояваше той. — В Отвъдие ще станеш най-якият тип в махалата — както когато ме размаза на Ливадата…
— Не е там работата! — възкликнах. — Не е в опасността. Не ми пука от нея. Да се връщаш отново в онази тоалетна, означава да изпитваш нужда на нараниш някого, да го убиеш — само за да си вдигнеш акциите на пазара, да заработиш нови кървави хиляда марки. Какво ще правя аз с тях? Аз вече съм богат. Какво искам толкова много, че да си струва отнемането на нечий живот?
— Шибан либерал от висша каста — промърмори Хари. — Няма нищо по-евтино от нечий живот. Ако беше Работник, щеше да го знаеш — Работниците се раждат с това познание. Мамка му, в квартал „Мишън“ могат да се убият за по-малко, отколкото струва една пържола.
— Така е за теб — отвърнах аз. — Но не и за мен и не мога да се преструвам, че е обратното.
— Тогава, предполагам, имаме проблем.
— Ние?
Той се облегна назад в стола си и остави чашата си на пода.
— Аха. Ние. Това не е само твой проблем. Ти си най-добрият ми приятел, Крис.
— Да, бе! Хари, ти дори не ме харесваш.
— Ти ми спаси живота. Не мога да забравя това.
Исках да възразя, но той ме спря.
— Не — изрече той рязко. — Спаси го. Ако ти се провалиш, ще се върнеш към живота си на Бизнесмен на Скандинавския полуостров. Това не е чак толкова лошо. А ако аз се проваля, се връщам в гетата на Сан Франциско. Това е съвсем друго нещо. Ти ми спаси кариерата, а това е много по-важно от живота. Няма да позволя да страдаш заради това.
— Твърде късно е — казах с горчивина.
— Слушай, да предположим, че все пак се дипломираш. А после какво?
— Обичайното. Две години в Отвъдие на свободен режим за аклиматизиране и финална тренировка, ако се получи, тоест ако успея да намеря адепт, който да ме вземе за ученик. После се връщам обратно, за да ми сложат имплант…
Възможността разцъфтя в мислите ми и Хари долови това, когато върху лицето ми се разля първата ми усмивка от месеци. Той се ухили в отговор.
— Виждаш ли, Хансен? Ти си все още твърде привързан към правилата, човече. Обсебен си от идеята какво би трябвало да правиш. Кое е по-важното тук — да станеш Актьор или да отидеш в Отвъдие? Кой е казал, че едното върви заедно с другото?
— Аз… аз…
Не можех да измисля какво да кажа; в главата ми кънтяха думите на Хари.
Кой е казал, че едното върви заедно с другото?
19.
На сутринта си взех изпита с най-високия резултат за десетилетието.
20.
Прекарах следващата седмица, мотаейки се из Консерваторията — събирах си багажа, приготвях се. Това място беше мой дом през последните три години и ми беше трудно да повярвам, че няма да го видя никога отново.
През тази седмица окончателно ми свалиха хирургическата маска. Сега, когато се погледна в огледалото, виждам непознатите черти на първороден магьосник.