Старата сграда изглежда отдавна не беше използвана, на входа имаше катинар, който някой беше счупил. Каси бутна вратата и тя се отвори.
Вътре цареше полумрак. Очите й, заслепени от ярката слънчева светлина навън, не можеха да различат нищо. После съгледа някакво стълбище и тръгна по него, придържайки се с една ръка за стената.
Чак когато се качи горе, забеляза, че пръстите й докосваха нещо… меко. Почти пухкаво. Приближи ги към очите си и се взря в тях. Сажди?
Нещо помръдна в стаята пред нея.
— Сали?
Каси колебливо пристъпи напред. Зачуди се защо през прозорците не влиза повече светлина. Само тук-там по тях просветваха ивици. Отново направи несигурна крачка, после още една, и още една.
— Сали?
Когато отново изрече името, истината най-сетне проблесна в изтощения й ум. Не беше Сали. Който и да беше там, каквото и да имаше там, то не беше Сали.
„Махни се оттук, глупачке. Изчезвай. Веднага.“
Извърна се непохватно, напрягайки привикващите си към здрача очи, взряна в дълбокия мрак на стълбището…
Внезапно блесна светлина, която заля лицето й и я заслепи. Чу се проскърцване и остър стържещ звук и в стаята нахлу още светлина. „През един прозорец, който току-що беше отворен“ осъзна Каси. Някой стоеше пред него, държейки парче дърво.
Отново се обърна към стълбището. Но и там имаше някой. Сега в помещението нахлуваше достатъчно светлина и Каси успя да различи чертите на момичето, което пристъпи към нея.
— Здравей, Каси — поздрави я Фей. — Опасявам се, че Сали не успя да дойде. Но може би пък ние двете можем наистина да си помогнем.
8
— Ти си ми пратила бележката — рече Каси с равен глас.
Фей се усмихна със своята ужасяваща бавна усмивка.
— Някак си не бях уверена, че ще дойдеш, ако я подпиша със собственото си име.
„А аз се хванах — упрекна се Каси. — Явно тя е подучила онази Тина какво да ми каже… и аз налапах въдицата.“
— Харесаха ли ти малките подаръци, които получи? — Очите на Каси се наляха със сълзи. Не намери сили да отговори. Почувства се толкова изтощена, толкова безпомощна… — да не би напоследък да не спиш добре? — продължи Фей с дълбокия си гърлен глас. — Изглеждаш ужасно. Или пък може би сънищата ти те държат будна. — Каси се обърна, за да хвърли бърз поглед зад гърба си. Там имаше изход, но Сюзан го препречваше. — О, още няма да си ходиш — каза Фей. — Дори не си и мечтай да те пусна.
