Светлинка в нощта
- Автор: Спаркс Николас
- Серия: Jeremy Marsh #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-237-2
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Светлинка в нощта». Краткое содержание книги:
Лекси Дарнъл работи в местната библиотека. Разочарована от предишните си връзки, тя е решила да прекара живота си в малкото градче.
Срещата им напълно обърква плановете на Джеръми, той е силно заинтригуван от тази красива и откровена жена. А Лекси не може да отрече, че е привлечена от самоуверения журналист.
Ако искат да запазят пламналата неочаквано любов, те ще се изправят пред труден избор, който ще бележи живота им завинаги.
Той се облегна назад.
Градът се оказа точно какъвто си го бе представял. Тих, заспал и специален, каквито според жителите им бяха всички малки градчета, но нищо повече. Съществуването му се дължеше повече на силата на навика, отколкото на някаква уникалност; и през следващите десетилетия със застаряването на населението щеше да запада все повече. Тук нямаше бъдеще, нито дългосрочна програма…
— Четете за нашия прекрасен град, както виждам — разнесе се гласът й зад гърба му.
Той подскочи, изненадан, че не я е чул да влиза, и натъжен заради бъдещето на Бун Крийк.
— Да — окопити се бързо. — И признавам, че го намирам за доста интересно. Нямах представа, че е толкова вълнуващо да си „Ийгъл Скаут“.
— Джими Нелсън е прекрасно хлапе. Пълен отличник и много добър баскетболист. Баща му почина миналата година, но той продължава да помага на хората в града, въпреки че работи на половин работно време в пицарията на Пит. Много се гордеем с него.
— Браво на момчето!
„Да, бе“ — помисли си тя, но любезно се усмихна и постави до него купчина книги.
— Това е за вас. Мисля, че като начало ви е достатъчно.
Той плъзна поглед по десетината книги.
— Не казахте ли, че е по-добре да използвам дневниците? Тук всичко е обща история.
— Да, но не е ли редно първо да се запознаете с историческия период на разигралите се събития?
Той се поколеба.
— Предполагам, че ще е добре — призна накрая.
— Добре — отвърна тя и подръпна разсеяно ръкава на пуловера си. — Намерих една книга с истории за духове и реших, че може да ви заинтересува. Има глава за Бун Крийк.
— Чудесно.
— Ами, тогава ще ви оставя да работите. Ще намина след малко да видя имате ли нужда от нещо друго.
— Няма ли да останете? — разочарова се той.
— Не. Вече ви казах, че имам работа. Може да останете тук или да се преместите на масите в голямата зала. Но ще съм ви много признателна, ако не местите книгите долу. Нито една от тях не е заведена в регистъра.
— Не бих посмял за нищо на света.
— Сега ви моля да ме извините, но наистина трябва да тръгвам. А, и да ви предупредя, че библиотеката работи до седем, но този отдел затваря в пет.
— Дори и за приятели?
— Не. Тях ги оставям да седят, колкото си искат.
— Значи ще се видим в седем, предполагам?
— Не, господин Марш, ще се видим в пет.
Той се засмя.
— Да се надяваме, че утре ще ме оставите до по-късно.
Тя вдигна вежди, обърна се и без да отговори, тръгна към вратата.
Направи две крачки, но той я извика:
— Лекси?
— Да? — обърна се тя.
— Искам да ви благодаря. Много ми помогнахте.
На устните й се появи прекрасна обезоръжаваща усмивка.
— Няма защо.
Джеръми се зае да събере много данни за града и през следващите няколко часа прелисти всички книги, спря се на илюстрациите и снимките и прочете подробно всичко, което му се стори важно.
По-голямата част от информацията обхващаше ранната история на градчето и той записа в бележника си доста неща, които можеше да му потрябват. Естествено, още не знаеше кое щеше да му е необходимо, беше прекалено рано, затова изписа няколко листа с бележки.
В процеса на работата си той бе научил, че най-добрият подход към подобни истории е да започне с онова, което знае. Така че… какво знаеше със сигурност? Знаеше, че гробището е използвано близо сто години, без някой да спомене за мистериозните светлини. Те се бяха появили преди сто години и оттогава се явяваха редовно, но само при мъгливо време. Фактът, че са виждани от много хора, изключваше възможността да са плод на нечие въображение. Знаеше още, че в момента гробището потъва.
След няколко часа над книгите той осъзна, че не е научил почти нищо ново. Като повечето мистерии тази също беше като пъзел с много липсващи парчета. Въпросът дали Хети е проклела града или не, беше просто опит да се обяснят нещата. Но понеже самата легенда бе основана на невярна и неясна информация, някои парченца от истината — каквито и да бяха те — бяха преувеличени, а други игнорирани. Това означаваше, че Лекси е права. Трябваше да изчете всичко.