Светлинка в нощта

— Не се интересувах от това — отвърна тя и прибра косата зад ухото си. Боже, тези трапчинки бяха като на малките деца, просто те приканваха да пъхнеш пръст в тях. Не че на нея й влияеха, разбира се. Тя сложи книгите по местата им, обърна се към него и каза делово:

— Може да не ми вярвате, но в момента съм много заета. Имам цял куп документи за попълване и всичко е за днес. Каква информация търсите?

Той сви рамене.

— Нещо за историята на гробището и на града. Кога са се появили светлините? Правени ли са някакви проучвания в миналото? Документи, споменаващи легендата. Стари карти. Информация за Рикърс Хил и за топографията на областта. Исторически документи. Такива неща.

Тя не отговори веднага и след кратка пауза той се облегна на рафта зад гърба си и рече:

— Изумително е, нали?

— Моля? — погледна го неразбиращо тя.

— Да ви видя на гробището и сега тук. И писмото на вашата баба. То е причината сега да съм тук. Странно съвпадение, не мислите ли?

— Не съм се замисляла.

Джеръми не се отказа. Рядко му се случваше да се предаде, особено когато интересът му бе събуден:

— Не съм от този край и много се надявам вие да ми кажете какво правят хората тук в свободното си време. Искам да кажа, има ли някъде място, където човек може да пие едно кафе? Или да хапне нещо?

Тя примигна, питайки се дали го е разбрала правилно.

— Да не би да ме каните на среща?

— Само ако сте свободна.

— Мисля, че трябва да тръгвам — каза тя, възвръщайки самообладанието си. — Но все пак благодаря за поканата.

И задържа погледа му, докато го принуди да се предаде.

— Добре, добре, разбирам — усмихна се Джеръми и трапчинките се появиха отново. — Поне опитах. А сега дали е възможно да започна проучването си? Ако не сте прекалено заета с документацията, имам предвид. Бих могъл да дойда утре, ако не е удобно сега.

— Искате ли да започнете с нещо конкретно?

— Надявах се да прочета публикувана в местния вестник статия. Нямах възможност да се запозная с нея, тъй като не е качена в интернет. Но може би и вие не разполагате с нея.

Тя кимна.

— Ще я намерим на микрочип. През последните две години си сътрудничим тясно с нашия вестник и няма да е проблем да я намерим.

— Много добре — каза той. — А разполагате ли с някаква информация за града като цяло?

— Тя е на същото място.

Той се огледа за момент, не знаеше накъде да тръгне.

— Насам, господин Марш. Ще намерите всичко на втория етаж.

— Има и втори етаж?

Тя се обърна леко и рече:

— Ако ме последвате, ще ви покажа.

Джеръми тръгна след нея.

— Ще ми се разсърдите ли, ако ви попитам нещо?

Тя отвори вратата и се поколеба за миг.

— Не, разбира се — отвърна с непроницаемо лице.