Завръщането на резидента
- Автор: Востоков Владимир, Шмельов Олег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Янакиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Завръщането на резидента». Краткое содержание книги:
Разногласието на родителите в методите на възпитание, освен двойствен характер изработиха у Галя още едно качество повече положително, отколкото отрицателно: тя започна да разбира полускъпоценните и скъпоценни камъни и ги обикна, не за да ги притежава, а от естетична гледна точка. Бащата продължаваше да я поощрява в това отношение с нови подаръци, които тя започна да крие в неговия кабинет.
Но най-същественото, до което доведе родителската власт на Олга Михайловна, беше, че лиши Галя от всякаква самостоятелност. Това все пак не е толкова страшно, ако човек е уверен в себе си. За съжаление такова нещо не можеше да се каже за Галя.
Николай Николаевич обожаваше дъщеря си. Той беше толкова нежен с нея, че това до известна степен компенсираше пресметливата сдържаност и хладина на майката. Галя приличаше на него не само физически, но и по характер. И затова в редките минути на потиснатост му се искаше да излее пред някого своите мисли и съмнения, той отиваше при любимата си дъщеря, макар че тя не разбираше и половината от това, което й говореше. Обикновено това касаеше неговите взаимоотношения със синовете и бившата жена или дребните кавги със сегашната, майката на Галя.
Тези кавги Николай Николаевич предаваше в шеговита форма, като че ли искаше да покаже на дъщеря си заради какви дреболии могат близки хора да си тровят живота и колко е глупаво това.
Още повече, че тези дреболии постепенно му се отразяваха и за да сведе до минимум времето за семейни разговори, при които възникваха недоразумения и стълкновения, той започна да работи в къщи. Без да се отличава с педантизъм и акуратност, но все пак Николай Николаевич правеше изчисления и пишеше дълги формули в специален бележник и след свършване на работата обезателно го скриваше в чантата. Понякога той забравяше този бележник в института и тогава в къщи пишеше на ученическа тетрадка или на отделни листове. Сутринта събираше листовете и ги скриваше в бюрото — едно старинно писалище от монолитно червено дърво, в което беше монтиран малък огнеупорен сейф. Това, над което той работеше, не подлежеше на разгласяване.
При най-малък признак, че нервите на майката са опънати, а следователно атмосферата в къщи се нажежава, Галя отиваше в стаята си, лягаше в леглото и четеше.
До запознаването си със Светлана Сухова тя в същност нямаше приятелка, едно, че не беше общителна, и друго, че майка й постоянно й втълпяваше да избира познатите си, макар че Олга Михайловна не можеше да обясни какви да бъдат те.
Дружбата й със Светлана се основаваше на рязката разлика в темпераментите.
Избухлива и незлоблива, язвителна и добродушна, но винаги пряма и настойчива Светлана порази въображението на тихата, уравновесена, свикнала да обмисля всичко Галя. Те бързо се сприятелиха и от само себе си се установи водещата роля на Светлана във всичко, освен в училище. Тя ръководеше и наставляваше. Галя, която беше изпитала в пълна степен родителския гнет, не заслужаваше такава съдба, но въпреки всичко на нея й се харесваше да се подчинява на Светлана. Вероятно тя вече беше добила навика винаги да бъде ръководена от някого. Освен това, както твърди съвременната наука, във всеки колектив, макар и от двама човека, обезателно един трябва да води. На Галя никак не й подхождаше ролята на водач.
Светлана научи на много неща своята приятелка, в това число да не разказва на майка си всичко. Това много помогна на Галя, особено когато донесе нещата, изпратени от Пиетро Матинели. Галя обясни, че един италианец, който работи в химкомбината, е донесъл от Италия и продал на Светлана всичко това. Трябвали му пари за покупки на сувенири за роднини и приятели, тъй като си заминавал за Италия. Светлана за половин година спестила пари и покупката не е много скъпа, някакви си шестдесет рубли.