Завръщането на резидента

Олга Михайловна беше доста нервна по характер. Това особено се прояви след раждането и се изрази по доста оригинален начин. От млада, цветуща жена, тя изведнъж се превърна в безвъзвратно слабеещо същество, обречено на бързо угасване. Разбира се, съпругът й всячески се стараеше да я увери в обратното, пазеше я от всичко, което би могло да засегне чувствителната нервна система на младата му жена. Беше намерена бавачка на детето. Хранеха го изкуствено, тъй като Олга Михайловна не искаше да си разваля бюста. Не минаваше и седмица Олга Михайловна да не извика лекар в къщи, докато най-после се разочарова от всякаква медицинска помощ. Започна да се лекува с билки, но от какви болести, не беше известно, тъй като никой от лекуващите я лекари не можа да постави точна диагноза.

Преди да тръгне на училище, Галя почти не познаваше майка си. Добре беше, ако поне веднъж през деня я виждаше. Бавачката я научи да познава буквите, а да смята — бащата. Но когато тръгна на училище, Олга Михайловна взе в собствените си ръце по-нататъшното възпитание на дъщеря си. На бавачката оставиха кухнята, прането и прахосмукачката.

Момичето постъпи едновременно в специализирано английско и музикално училище. Олга Михайловна искаше Галя да посещава и секцията по гимнастика в Двореца на пионерите, но не забеляза някакви наклонности у детето към гимнастиката.

Трудни бяха училищните години на Галя. Възпитателният порив на нейната все още млада, но с изтерзани нерви майка, се оказа продължителен. Олга Михайловна беше израсла в работническо семейство, но омъжвайки се за академик, тя си изработи маниери на държание, които считаше, че са висша степен на аристократизъм. Тя говореше толкова тихо, че мъжът й често пъти беше принуден да я пита повторно и понякога се замисляше дали не е оглушал. Това беше позволено само на него, на всички останали не се разрешаваше да я питат повторно. Заповедите към бавачката, която се превърна в домашна прислужница, тя даваше с една дума: „бельото“ — което значеше, че трябва да се сменят чаршафите; „месо“ — значи трябва да се сготви месо за обяд; „студено е“ — трябва да се затвори прозореца и т.н. Този маниер се прехвърли и към момиченцето и Галя от малка трябваше да се учи на трудното изкуство да разбира от половин дума. Това по начало не е лошо, но държи в повишено напрежение малкия човек. Докато не се научи…

Николай Николаевич, намерил щастие и покой в новото семейство, усети прилив на творческа енергия и се зае с разработката на много сложен научен проблем, вълнуващ тогава физиците от цял свят. Всецяло потъна в работата си, но за разлика от преди сега намираше време за дъщеричката, което му доставяше радост. Скришом от жена си, която възпитаваше дъщеря си по спартански, той смекчаваше суровото съществуване на Галя с подаръци и по този начин способствуваше за известно раздвояване на своята любимка: майката изискваше от нея пълна откровеност, а подаръците трябваше да се крият. В педагогиката родителите не бяха силни, особено бащата, затова нямаше нищо чудно, че Галя растеше едновременно и като затворено, и като стеснително-откровено дете. С течение на годините бащините подаръци ставаха все по-скъпи, а това заставяше Галя да бъде много внимателна за тяхното появяване, докато не избухна скандалът. Противно на своите аристократични маниери, Олга Михайловна направи веднъж тотална ревизия на цялото Галино имущество, тоест, обискира стаята й. Намери в скрина и чекмеджетата на бюрото цял склад от разни дреболии, в това число няколко скъпоценни. Олга Михайловна извика дъщеря си на разпит и като разбра източника на това богатство, устрои тих скандал на мъжа си. Дреболиите остави на собственицата, но изиска за в бъдеще подаръците да се правят с нейно знание.