Аферата „Олтмън“
- Автор: Ладлэм Роберт, Линдс Гейл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аферата „Олтмън“». Краткое содержание книги:
По-вероятни кандидати бяха четиримата по-млади колеги с вечно усмихнатите лица. Всеки от тях събираше привърженици за политическа подкрепа, но в същото време те бяха модерно мислещи хора, убедени в ползата от добри отношения със Запада. Още повече знаеха, че сегашният американски президент е главен двигател на договора — трудно би било човек да ги види в противостояща позиция.
По силата на тази логика оставаха две възможности — едната бе Шъ Цзинню с пълното, ухилено лице на търгаш. Другата — плешивият, смръщен Вей Гаофан с присвитите очи. Още като млад офицер бе служил при прословутия комунистически военачалник Чу Тех през трийсетте години на миналия век и оттогава не бе помръднал ни на йота от вижданията си за света и живота.
Кимна си доволно, без да променя сънливо усмихнатата си физиономия. Един от тях е, най-вероятно вторият. Или и двамата. Хардлайнери от старата гвардия, рицари на ретроградното, боящи се от призрака на новото. Ще се борят за запазване на властта си докрай.
— Цзянсин, няма ли да вземеш отношение по доклада на Шъ Цзинню? — усмихна се генералният секретар, с което даваше да се разбере: зная, че не спиш, Бухале.
— Нямам какво да кажа — отвърна Бухала.
— Тогава може би имаш да докладваш по въпроси на сигурността?
— Да, днес възникна проблем — заяви Ню. — Оказа се, че доктор Лян, директорът на Шанхайския биомедицински изследователски институт е поканил уважаван американски микробиолог — полковник на име Джон Смит — да гостува в института и да говори пред колегиума. Той…
Вей Гаофан веднага го прекъсна.
— Откога американските учени носят военни чинове? Ето ви още едно доказателство за мракобесието на американския империализъм и военолюб…
— Полковникът — рязко го пресече Ню — е още и лекар и работи в Института за медицински изследвания в областта на инфекциозните болести към армията на САЩ (АИМИИБ), световноизвестна инсталация четвърто равнище, сходна с нашите биомедицински в Пекин и Шанхай.
Генералният секретар благосклонно кимна към Бухала и практически го подкрепи:
— Помня доктор Лян от съвместната ни работа в Шанхай. Напълно можем да се доверим на преценката му да кани учени за обмен на опит.
— Всъщност — продължи Ню — Лян има някои резерви относно американеца.
Тук Бухала накратко разказа за разговора си с генерал Чу Куайжун.
— Склонен съм да се съглася с първоначалните преценки на майор Пан по въпроса — продължи той. — Струва ми се, че понякога доктор Лян отдава прекалено голямо значение на дребни неща и прибързва в заключенията си. Плаши се от сянката си, както в случая се е изразил Пан.
— Ти, Ню, прекалено лековато гледаш на вероятността американецът да си е истински шпионин — ухапа го Шъ Цзинню и бързо огледа лицата на колегите, за да види как се възприема критиката му.
— Ключовата дума тук наистина е „вероятен“ — студено продължи Бухала, без да обръща внимание на намесата. — Смятам, че не бива да имаме крайна вяра в „усета“ на майор Пан, както сляпо му се доверява шефът на Дирекцията за обществена безопасност. Тяхната работа си е тяхна, нашата — наша. Те могат да се плашат от сенки, ние — не.
— А ти какво реши? — попита партийният патриарх.
— Наредих на генерал Чу да следят полковник Смит, но не съм ги упълномощавал да го арестуват и разпитват. Напротив. Първо да ми предоставят конкретни аргументи с достатъчна тежест. Намираме се в изключително деликатен политически период, в момента за пръв път насреща ни е американско правителство, готово да провежда политика на мир и сътрудничество.
Ню не спомена факта за безследно изчезналия в Шанхай контраразузнавателен агент. Така или иначе не можеше да добави никакви подробности към факта, а и не искаше да улеснява онзи, който действаше скрито против сключването на договора с американците.
Присъстващите обаче закимаха одобрително, дори Шъ Цзинню и Вей Гаофан. Което говореше, че който и да е тайният противник, той все още не е готов да действа открито.
Вей обаче не можа да сдържи последна язвителна дума. И без това присвитите му очи се стесниха още повече, когато рече:
— Не бива да демонстрираме прекалена готовност да сътрудничим с американците. Помнете, сенките могат да се окажат опасни…