Аферата „Олтмън“
- Автор: Ладлэм Роберт, Линдс Гейл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аферата „Олтмън“». Краткое содержание книги:
Смит пристъпи към шкафа. Беше заключен, но го отключи без особени затруднения и започна с най-горното чекмедже. В него по азбучен ред на предметните заглавия бяха подредени папки с надписи и на английски, и на китайски. Със затаен дъх трескаво ги прерови, бързайки към буквата „и“, и дълбоко въздъхна, когато наистина стигна до надписа „Императрица майка“.
Отвори я веднага, още върху шкафа, заредиха се само безполезни стари документи и няколко декларации, но видимо за товарите на предишни рейсове. Въздържайки се от гневливи действия и пиперливи ругатни, без да усети, че отново затаява дъх, Смит продължи и усилията му бяха възнаградени. Последният документ се оказа търсената митническа декларация. Зачете се и възбудата му бързо спадна: датите бяха истинските, крайните пристанища също — Шанхай и Басра. Не и товарът — радиоапарати, видеокасетофони, компактдиск плейъри, черен чай, коприна и други безобидни стоки. Това тук бе копие на официалната декларация — вятър и мъгла, както се бе изразил Мондрагон.
Сега се ядоса и отново зарови в шкафа, но не намери нищо повече, свързано с „Императрица майка“. О, не, няма да се откаже толкова лесно. Тук някъде трябва да има и сейф. Отново огледа огромното пространство с опитни очи и се запита — какъв е човекът, който е поръчал размерите и обзавеждането? Отговори си веднага: суетен, самолюбив, любител на очевадните неща.
Разбира се — на очевадните неща. Огледа стените пак. Хвана панорамната снимка на Шанхай и я свали — ето! Зад нея блесна вратичката на стенен сейф. Обикновен, без часова ключалка, без сериозна и модерна електроника. Ей сега ще го барне с инструм…
— Кой сте вие? — обади се глас с тежък английски акцент зад гърба му.
Смит се извърна бавно, тихо, без резки движения.
На прага стоеше нисък, възпълен китаец с очила без рамки. В стомаха му бе насочил зигзауер.
Пекин
Най-хубаво в Пекин е нощем. Тогава най-очевидно изпъква бавната социална трансформация: от тотално замърсяване на околната среда и безличен социалистически начин на живот към безоловен бензин и авангардни развлечения. Естествено, тези неща вървят с бляскавите нощни заведения под звездно небе, което преди не много време бе невидимо поради дебелите слоеве градски смог. Караокето и тържествената оркестрова музика вече не са на мода. Сега най-много се търсят дискотеките, нощните клубове, чуждият тип кръчми и ресторанти с музика на живо и добра храна. Пекин си е все още твърдо комунистически, само че капитализмът вече е направил първи пробиви с изкусителните си подходи и умения да се харесва. Огромният град бавно се отърсва от сивотата и се мъчи да се раздвижи във всички отношения.
Е, не е икономическият рай, който шумно рекламира Политбюро. Съвсем не. На практика обикновените граждани губят битката за оцеляване на съсловността — бавно ги изтикват от града, защото вече не могат да си позволят стандарта на живота и цените там. Сега по-силна е тъмната страна на новия ден.
Тези проблеми, разбира се, занимаваха единствено Бухала, не и другите членове на Постоянния комитет. Той внимателно бе изучавал опита на Елцин и провала му да спре алчните руски олигарси в опитите им да загробят до край едвам кретащата руска икономика. Китай има нужда от далеч по-грижливо премерен подход към обновлението, казваше си често Ню.
На първо място обаче трябва да защити договора за човешките права със САЩ. Той е особено важен за плановете му относно новия, демократичен и социално осъзнат Китай.
Тази вечер вървеше извънредна среща на деветчленния Постоянен комитет в Чжуннанхай. И изпод притворени клепачи Бухала внимателно изучаваше лицата на осемте колеги, подредени покрай древната имперска маса в пищната заседателна зала. Кой е най-опасният от тях? В партията, следователно и в правителството, слухът не е просто слух — той е опипване на почвата и анонс за подкрепа. Което означава, че някой или някои от по-възрастните мъже със сериозните лица или от усмихнатите по-млади колеги преоценява, респективно преоценяват позициите си по договора с американците дори и в мига, когато Ню се кани да докладва именно по него.
Огледа ги отново. Едва ли е лидерът — достолепният генерален секретар, почти ослепял зад дебелите стъкла на очилата с множеството диоптри. Не той се е заел да разпространява слуха, реши Ню. При това защо му е — никой няма да се осмели да му се противопостави открито. Не и тази година. Негова сянка винаги е първият му помощник, ученик и последовател от старите дни — онзи с лицето на екзекутор. Но е и прекалено стар, че да се стреми към секретарското място. Не, и той няма причина да се противопоставя на договора.