Софийски магьосници

Свилен прекъсна изпълнението му:

— Ще ни донесеш ли просто бира и картофи? Без сирене.

От пухкавите устни на Горгоната излезе дълга, поражение ска въздишка.

— Веднага идват. Но ти — и тя заби пръст в гърдите на Бриян — ще ми покажеш лична карта.

— Няма проблем — отвърна той, — за мен само един голям айрян.

Горгоната изсумтя нещо и побягна към съседната маса. Подпийналият магьосник не беше успял да хипнотизира бухала и сега върху главата му се сипеше гневна перушинеста буря.

Свилен се обърна към Бриян и го изгледа изпод вежди.

— Забравил съм си документите в Студентски град — измънка момчето.

— Както и да е — намеси се Белота и сви пръсти дипломатично. — Кажи сега, Борисе…

— Бриян.

— Бреян…

— Бриян. Няма значение.

— А бе ще ти викам „мойто момче“. Та избра ли си вече учител? Имаш ли някога наум?

Белота намигна и наклони глава към Свилен. Дори и да го забеляза, той не реагира. Стоеше намусен, в мълчалив протест, докато не му дойде бирата.

— Още обмислям — отвърна Бриян.

Не гореше от желание да обяснява точно в тази компания защо не иска Свилен за учител.

Иза повдигна вежди предизвикателно.

— Ами школа?

Въздухът помежду им така се бе нажежил, че въобще не им трябваше камина. Бриян се почувства като на интервю, от което зависи цялото му бъдеще в софийските магьоснически среди. Поне за школите по магия имаше какво да каже — беше прочел това-онова по въпроса.

— В интерес на истината, хвърлил съм око на няколко школи — огледалната, огнената, школата на движението…

— Огледалната школа отдавна вече не съществува — прекъсна го Иза. — Движението пък има поне пет отделни, напълно различни школи.

— Така де — запъна се Бриян, — знам отпреди заклинания за психокинеза, за… миене на чинии, няколко магийки от една книга игра…

С изброяването увереността съвсем го напусна и той реши да се отдаде на неочаквана, заглушителна кашлица. В този момент Горгоната се върна, понесла пълната табла.

— Последно предупреждение! — извика на някого и набързо разтовари халбите им. Пред Бриян остави една, пълна с айрян, както и въздълга касова бележка. — Това е за бирите, дето сте изпили предния път на аванта — каза и потегли без право на обжалване.

— Проклети заклинания за наблюдение! — изсумтя Белота. — Щом ни е забранено да правим магии вътре, значи и тя няма право.

Той замахна към един тефтер, който кръжеше ниско над главата му. Въпреки неравния полет малък молив дращеше забързано в тефтера.

Приел, че ще го разпитват, Бриян се обърна към единствения магьосник, който още не беше задал въпрос. Той носеше светли, чисти дрехи и имаше сиви очи, които зад надрасканите стъкла на очилата изглеждаха комично големи.

— Игнате — сръчка го Свилен, — нещо да искаш да питаш новото момче?

Старецът разтръска глава, като да отпъди разсеяността си, и каза:

— А, да. Колко е часът?

— Часът? — Бриян погледна несигурен ръчния си часовник. — Осем без четири.