Софийски магьосници

— Добра вечер, имате ли минутка? Събираме дарения за магьосници в неравностойно положение — знаете, не всички имат възможност да излязат и да се забавляват като вас.

Погледът ѝ беше учтив, но леко присмехулен. Свилен поклати глава и заобиколи жената, само че тя им препречи пътя е ръце. Бриян понечи да продължи, но тя го стисна за лакътя и каза:

— Изчакайте поне да ви кажа! Имам документи, всичко е законно…

Свилен дръпна момчето безцеремонно след себе си.

— Да, да, друг път.

Жената видимо се наслаждаваше на конфузната ситуация — освободи хватката си и изви устни.

— Приятна вечер. — Не изглеждаше като да им го желае от сърце.

— Гадни продавачи — изсумтя Свилен. — Карат те да се чувстваш длъжен на целия град. Ето я моята шайка.

Магьосниците от масата до камината се изправиха, за да ги посрещнат. Пръв заговори мъж е подпухнало лице, украсено от трапчинки и чеширска усмивка.

— Тоя път вятърът е довял още някого. Приятно ми е, Белота!

— Приятно мие… — отвърна Бриян, несигурен дали е чул правилно.

Втори магьосник, по-възрастен, се поклони почтително и промълви съвсем тихо името си. „Пак не разбрах нищо“, помисли си Бриян и се усмихна неловко.

Обърна се към третия — жена, която не беше станала от мястото си. Имаше хищен извит нос и черни очи, а дългата ѝ червена коса висеше на миниатюрни плитки. Свилен го беше предупредил никога да не ползва цялото ѝ име.

— Приятно ми е — каза Бриян.

Вместо да се представи, Иза подхвърли към него едно червеникаво, блестящо топче.

— Дръж.

Бриян посегна към топчето, но Свилен замахна рязко и го сграбчи пръв.

— Не! — извика той. — Замък от камък!

Топчето в миг изгуби блясъка си и посивя. Бриян все още не беше сигурен какво е сторила магьосницата, но Свилен я изгледа яростно. Дланта му се зачерви, все едно беше бръкнал в камината.

— Изаура! — каза той, нарушавайки собствения си съвет.

Жената доби застрашително изражение, но само за секунда — сетне се намуси като малко дете.

— Просто се пошегувах с новобранеца.

— Пошегува се — повтори Свилен — е елементопче? Искаш да го осакатиш ли?

— Преувеличаваш. Щеше само да се опари.

„Елементопче — помисли Бриян и огледа сивото топче. — За такова чудо не съм чел дори в «Единствената нужна книга».“ От названието предположи, че топчето е свързано е елементите, но какво по-точно вършеше?

— Добре тогава — каза Свилен. — Замък от пламък!

Той подхвърли топчето обратно към Иза.

— Не! — викна магьосницата, а топчето отново пламна в червеникави искрици. — Стена от земя!

Наведе се назад и повдигна ръце. Бриян проследи с възхита сферата, не по-голяма от пъдпъдъче яйце. Тя падна на масата и се повъртя по дървената повърхност, оставяйки тъмна следа. Изведнъж леко замириса на изгоряло.