Чистота
- Автор: Франзен Джонатан
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Чистота». Краткое содержание книги:
На Пип ѝ направи впечатление, че голяма част от публикуваните от неговата организация материали бяха свързани с неравнопоставеността на жените, сред тях имаше не само разкрития по важни теми като изнасилванията по време на война и съзнателно прокарваната политика за неравенство в заплащането, а и незначителни дреболии, например за вулгарните сексистки изказвания на банков управител в Тенеси. В интервютата и съобщенията до медиите рядко липсваха доказателства за войнствения феминизъм на Волф. Сега ѝ ставаше ясно как можеше Анагрет да предпочита да си общува с жени и в същото време да се възхищава на Волф.
Огромното количество сериозни и хвалебствени статии за Волф в интернет задълбочиха угризенията ѝ за писмото, което му беше изпратила. Той беше истински герой, поемащ големи рискове, и приятел на президенти. А тя – устата незряла мръсница. Насили се да провери пощата си чак когато вече беше време да тръгва за работа. И там я чакаха, един под друг, Стивън и Волф.
Извинението прието, случилото се вече е на път да бъде забравено. Не е нужно да се изнасяш. Ти си чудесна съквартирантка, а и Рамон ще преспива при нас три вечери в седмицата, така се разбрахме с Мари вчера. С.
Най-големият недостатък на електронната поща беше, че можеш да изтриеш някое писмо само веднъж, няма как да го смачкаш, да го хвърлиш на пода, да го накъсаш на парчета и да го изгориш. Има ли нещо по-жестоко от това, човек, който те е отхвърлил, да прояви състрадателно снизхождение? Гневът ѝ на мига прогони угризенията и срама. Тя искаше „случилото се“ да бъде запомнено! Искаше вниманието на Стивън да бъде насочено изцяло към нея! Пип изстреля:
Покрай всичкото това забравяне май си забравил и въпроса ми: кога няма да си си вкъщи?
Макар да беше станала четири часа по-рано, вече беше на косъм да закъснее за работа, ала въпреки това тя реши да прочете и писмото на Волф, докато кръвта ѝ още кипеше и заглушаваше угризенията.
Скъпа Пип Тайлър,
Писмото ти страшно ме развесели, де да имаше повече като него. Напълно естествено е да имаш въпроси, щяхме да се разочароваме, ако нямаше. Не, не съм търговец на бели робини и предпочитаното питие тук е бутилираната бира. Освен това разполагаме с повече блестящи хакери, адвокати и теоретици, отколкото са ни нужни. Това, което – „честно казано“, както ти се изразяваш – ни липсва, са обикновени интелигентни хора с независим характер, които могат да ни помогнат да видим света такъв, какъвто е, и да помогнат на света да ни види такива, каквито сме. Познавам Анагрет отдавна и ѝ имам доверие, но за първи път я виждам да се застъпва толкова разгорещено за някой кандидат. Ще се радвам да дойдеш да ни посетиш. Ако не ни харесаш, може да се насладиш на красивата природа тук – приеми го като кратка ваканция – и да се прибереш у дома. Според мен обаче ще ни харесаш. Нашата малка мръсна тайна е, че тук доста се забавляваме.
Очаквам още въпроси, колкото по-смешни, толкова по-добре.
Андреас
След всичко, което беше прочела за него, ѝ беше трудно да повярва, че е получила толкова дълго писмо, и то толкова бързо. Препрочете го още два пъти, преди да се качи на колелото и да се спусне по нанадолнището, окрилена от гравитацията и от тръпката на фантазията, че наистина е необикновена личност и именно поради това животът ѝ е такава бъркотия, а Андреас е първият човек, който го е осъзнал; дори и той да се окажеше просто най-хитрият прелъстител на света, а Анагрет – негова сексуално травмирана сводница, дори и самата Пип да станеше негова жертва, тя пак щеше да си отмъсти на Стивън, тъй като какъвто и да беше Волф, поне не беше слабак.