На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]

-      Остана само още едно нещо, госпожице Фрост...

-      Знам - каза тя с намек за нетърпение, преди да върне отново вниманието си към телефона. - Готови за последна проверка за сигурност. - Тя хвърли към Нина разбиращ по­глед, преди да заговори: - В храма поставили златни статуи: богът бил представен прав да кара колесница с шест крила­ти коня и темето му достигало до тавана.

Нина мигновено схвана, че това е пасаж от "Критий", но не можеше да разбере защо Кари го цитира. Може би беше нещо като парола - но не бяха ли отпечатъкът от пале­ца ѝ, както и всичките останали кодове, които бе дала, до­статъчни, за да потвърдят нейната идентичност?

Каквато и да беше причината, това свърши работа.

-      Благодаря - кимна норвежката, преди да затвори теле­фонната си антена. - Тя улови объркания поглед на Нина. - А това е система за гласово записване и анализ на стреса - обяс­ни тя. - Последна предохранителна мярка. Ако гласът ми по­каже, че съм стресирана, това ще означава, че съм под принуда и трансферът ще бъде отменен.

-      Но всичко се оказа наред - ухили се Хаджар. - Благо­даря, госпожице Фрост. - За един кратък миг очите му се присвиха срещу тавана. - Бизнесът ни приключи успешно. - Той се обърна да излезе...

Ръката на Чейс се стрелна и той насочи пистолета си в главата на Хаджар.

-      Не мърдай!

Арабинът замръзна, а бодигардовете му се спряха, ко­гато Кастил прицели оръжието си в тях.

-      Какво е това? - просъска той.

-      Господин Чейс? - попита Кари разтревожено.

-      Къде е бръмбарът? - настоя Чейс. - Това беше парола, някой подслушва разговора ни.

-      Аз не...

-      Кажете къде е бръмбарът или ще ви убия.

Хаджар отново погледна нагоре, като дишаше тежко.

-      На онази греда.

Чейс кимна към Кастил, който се качи на масата и про­тегна ръка към гредата. След малко скочи, държеше в ръка малка черна кутийка. Предавател.

Нина ги гледаше объркано.

-      Какво става?

-      Нагласено е - каза Чейс. - Искаше да изчака трансфе­ра на парите и да си върне обратно предмета. Така или ина­че, разбра, че е автентичен. - Той се обърна към иранеца с насочено в лицето му оръжие. - Колко души сте довели тук?

-      Единственият човек навън е пилотът ми.

Яркочервената точка на лазера кацна върху гърдите на Чейс, последвана миг по-късно от други два лъча, които се промъкваха през мътния прозорец. Отвън достигна звук на тичащи стъпки.

Изражението на Хаджар стана подигравателно.

-      Но приятелят ми Махджад от иранската армия е до­вел със себе си двайсет войника.

Нина подскочи при рязкото отваряне на вратата. Влязо­ха четирима униформени, с насочени пушки.

-      Мътните да ви вземат, извратеняци такива! - изсъс­ка Чейс.