На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]

Вътре, върху пласт предпазен дунапрен, лежеше атлантският артефакт.

Това нещо със сигурност беше направено от орейхалк, помисли си Нина. Нищо друго не блестеше с такъв неповто­рим яркочервен блясък.

Явно е било полирано грижливо и с удоволствие. Вър­ху него нямаше никакви следи, нито отпечатъци от пръсти или петна. Единственият му дефект бе малката пукнатина върху едната страна, откъдето Волгин бе взел проба. Без съмнение това бе същото парче, което бе видяла като холограма.

А сега можеше да види цялото. Отпред, точно над изду­тината от вътрешната страна, имаше малък скосен жлеб. А под него се виждаха знаци...

-      Може ли да го разгледам? - попита тя Хаджар; гласът ѝ прозвуча почти като благоговеен шепот.

-      Разбира се.

Нина си сложи латексови хирургически ръкавици и вни­мателно взе артефакта от куфарчето. Беше по-тежък, откол­кото изглеждаше, явно с висок процент златно съдържание. В заобления му край бе издълбана стрелка, както и вълнообразна линия с някакви ситни знаци от двете ѝ страни, ко­ито минаваха по дължината; но това, което привлече внима­нието ѝ, бе надписът. Тя обърна предмета към светлината от прозореца.

-      Какви са? - попита Кари.

-      Глозелски букви, или много близък до тях вариант. Или поне повечето от тях са такива. - Нина посочи някои символи с върха на облечените си в ръкавици пръсти. - Но тези тук са нещо друго. Различна азбука.

-      Знаете ли каква е?

-      Изглежда ми позната, но още не мога да разбера как­ва. Това е друг вариант, въпреки, че не е стандартна азбука. Трябва да погледна бележките си.

-      Само кажете какво ви е нужно, ще ви го осигурим - каза Кари. - Но това нещо е автентично, нали?

Нина отново обърна предмета. Долната страна изглеж­даше точно както на холограмата, с металния чеп, стърчащ от горния край. Освен това нямаше никакви знаци.

Тя натисна с върха на пръстите си заобления край и от­ново го обърна.

Сетивен спомен...

Формата ѝ напомняше нещо, извивката на метала бе почти позната...

-      Д-р Уайлд? - Кари леко докосна ръката ѝ и тя се сеп­на, осъзнала, че е вперила очи в предмета от доста време, потънала в мисли. - Автентичен е, нали?

-      На пръв поглед така изглежда. Но трябва да се напра­ви металургичен анализ, за да се потвърди.

-      Боя се, че не нося тигел и спектрограф - каза Кари с лека усмивка. - В случая решаващо е вашето мнение.

-      Добре... - Нина си пое дъх и прочисти гърлото си. Де­сет милиона долара бяха много пари, повече, отколкото няко­га щеше да види. - Ако е фалшификат, то е много скъп. И из­ключително добре направен - не са много хората по света, които могат да пишат на глозелски.

-      А вие можете ли да го прочетете? - попита Чейс.

-      Част от него. - Нина посочи няколко думи. - “От се­вер", “уста", “река”. Бих казала, че тази черта тук - тя посо­чи маркировката по дължината на парчето, - е карта или ня­какъв ориентировъчен знак. За посоки.