Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
Едрият мъж сви рамене.
— Само за това става дума, нали? Узаконяване. В момента Сакатият бог е извън цялата тая проклета игра, което значи, че не е обвързан с никакви правила…
Паран изведнъж изправи гръб.
— Прав си. Бездната да ме вземе дано, точно така. Ако благословя Дома на Оковите, то тогава Сакатият бог става… обвързан…
— Просто поредният играч, да. Който щъка и бута с лакти по игралната дъска. В момента той само я подритва отстрани при всяка възможност. Когато стъпи на нея, няма да има това предимство. Поне на мен така ми се струва, капитане. Тъй че, когато каза, че искаш да узакониш дома, си помислих: защо е цялата тая суматоха? На мен ми звучи съвсем разумно. Боговете са много задръстени понякога — вероятно затова сме им нужни ние, смъртните, за да мислим разумно, когато се наложи. Вслушай се в онзи самотен глас, момче, това е моят съвет.
— И е добър…
— Може би, а може би — не. Най-много Трейк и всички други богове да ме изпекат в пламъците на Бездната за това, че го дадох.
— Значи няма да съм сам — ухили се Паран.
— Добре, че и двамата мразим самотата.
— Това е войнишки хумор, Грънтъл.
— Нима? Но аз бях сериозен, капитане.
— О.
Грънтъл го изгледа и се ухили:
— Метнах те.
Плъзгащото се надолу хладно течение отнесе Бързия Бен до грапавите камъни на площада. На десетина крачки отпред се издигаше порталната караулка. Зад нея, на широките ниски стъпала пред цитаделата, седяха капитан Паран и Смъртният меч.
— Точно двамата, с които исках да поговоря — измърмори чародеят, докато пускаше Лабиринта на Серк.
— Никакви спорове повече — отвърна кацналият на рамото му Таламандас. — Тия двамата са много силни…
— Успокой се. Не очаквам противоречия.
— Е, аз ще се направя на невидим, за всеки случай.
— Твоя работа.
Стикснерът изчезна, макар че пръстчетата си останаха впити в наметалото на чародея.
Бързия Бен се приближи и двамата вдигнаха глави.
Паран кимна за поздрав.
— Последния път, когато те видях, те мъчеше треска. Радвам се, че изглеждаш по-добре. Грънтъл, това е Бързия Бен, от Мостоваците.
— Маг.
— И това също.
Грънтъл изгледа за миг чародея и Паран долови как тревожно помръдна звярът зад кехлибарените котешки очи.
— Миришете на смърт и това никак не ми харесва.
Бързия Бен се сепна.
— Тъй ли? Компанията, с която общувах напоследък, беше неприятна, да. Но се наложи.
— Само това ли?
— Надявам се, Смъртни мечо.
За миг очите на Грънтъл блеснаха в жестока закана, после бавно помръкнаха. Той сви рамене.
— Един Мостовак спаси живота на Стони, тъй че ще си държа юздите здраво. Поне докато не се скъсат.
— Приеми го — обърна се Паран към Бързия Бен, — като малко по-сложен начин да ти се каже, че скоро трябва да се окъпеш.
— Хумор у теб? Най-после някаква промяна.
— Промени колкото искаш напоследък — съгласи се Паран. — Ако искаш да се включиш в компанията, те са в казармата на джидратите.
— Всъщност нося ти съобщение от Уискиджак.
— Успял си да се свържеш с него? Въпреки отровените лабиринти? Впечатлен съм. Е, цял съм слух. Какви са новите заповеди за мен?
— Бруд е поискал нови преговори — каза Бързия Бен. — С всички командири, включително Грънтъл, Хъмбръл Тор и който там е останал от Сивите мечове. Можеш ли да съобщиш за поканата на всички особи тук в Капустан?
— Мисля, че да. Това ли е?
— Ако имаш доклад за Уискиджак, мога да му го предам.
— Не, благодаря. Ще му го предам лично като се видим.
Бързия Бен се намръщи. „Така да бъде.“
— Колкото до другото, най-добре да поговорим насаме, капитане.
Грънтъл понечи да стане, но Паран го спря с ръка.
— Мисля, че се досещам за въпросите ти, Бързак.
— Сигурно, но бих предпочел да не е така.
— Толкова по-зле за теб тогава. Ще го кажа простичко. Все още не съм решил дали да одобря Дома на Оковите, или не. Всъщност нищо не съм решил за нищо и може би ще мине доста време, преди това да се промени. А, и не си прави труд да ми оказваш натиск, моля те.
Бързия Бен вдигна ръце.
— Моля, капитане. Никакво намерение нямам да оказвам натиск, след като и аз бях жертва на подобен опит преди малко, лично от Гуглата, и това много ме подразни. Когато някой държи да действам точно по определен начин, инстинктът ми подсказва да направя точно обратното. Ти не си единственият, склонен да разрови боклука.
Грънтъл се изсмя.
— Какво смешно подценяване! Тази нощ май си намерих добра компания! Моля, продължете, магьоснико.