Буря се надига

Момичетата кимнаха и приклекнаха зад отломките. Другите новачки бързо се оттеглиха, повели двете странни нашественички. Егвийн закрачи по коридора след тях като пълководец по бойно поле. А може би наистина беше точно това. Аделорна побърза да я догони.

— Е, хубаво си ги организирала, Егвийн, но все пак една Айез…

Егвийн спря и я погледна. Очите й бяха спокойни и властни.

— Докато тази заплаха не отмине, командвам аз. Ще ме наричаш Майко. Наложи ми наказание по-късно, ако трябва, но засега властта ми не подлежи на оспорване. Ясно ли е?

— Да, Майко — неволно отвърна Аделорна.

— Добре. Къде са Стражниците ти?

— Един е ранен — отвърна тя. — Един е невредим, с другия. Един е убит.

— Светлина, жено, и още се държиш?

Аделорна я погледна твърдо.

— Имам ли избор?

Егвийн кимна. Защо ли уважението в погледа й накара Аделорна да се изпълни с гордост?

— Е, радвам се, че си с мен — заговори Егвийн, щом тръгна отново. — Дотук успяхме да спасим само шест други Айез Седай, нито една от тях Зелена, и трудно удържаме сеанчанците запушени при източното стълбище. Ще накарам една от новачките да ти покаже как да отключваш гривните. Но не поемай никакви рискове. Общо взето е по-лесно — и много по-безопасно — да убиеш дамане. Запозната ли си със складовете с ангреали на Кулата?

— Разбира се.

— Чудесно. — Егвийн небрежно заплете сложен сплит, който Аделорна не беше виждала никога. Светла резка разцепи въздуха пред тях, завъртя се около себе си и разтовари зев в тъмното. — Лукаин, тичай да кажеш на другите да се държат. Скоро ще донеса още ангреали.

Една новачка с кафява коса кимна и хукна да изпълни задачата. Аделорна се беше вторачила в светлия отвор.

— Пътуването — промълви тя невярващо. — Ти наистина си го преоткрила. Мислех, че е само слух.

Егвийн я погледна.

— Изобщо нямаше да ти го покажа, но ми донесоха, че Елайда разпространява знанието за сплита. Тайната на Пътуването е компрометирана. Това означава, че сеанчанците вероятно вече я притежават, ако са пленили жени, които Елайда вече е научила.

— Майчино мляко в чаша! — изруга Аделорна.

— Точно така — каза ледено Егвийн. — Трябва да ги спрем и да унищожим всеки то’ракен, който видим, с пленнички или не. Ако изобщо има шанс да им попречим да се върнат в Ебу Дар с някоя, която може да Пътува, трябва да го използваме.

Аделорна кимна.

— Хайде — подкани я Егвийн. — Трябва да разбера кои неща в този склад са ангреали. — И пристъпи през отвора.

Аделорна остана на място, все още замислена над току-що чутото.

— Можеше да побегнеш — промълви. — Можеше да си избягала по всяко време.

Егвийн се обърна и я погледна през портала.

— Да избягам? И да бях, нямаше да съм избягала от вас, Аделорна. Щях да съм ви изоставила. Аз съм Амирлинският трон. Мястото ми е тук. Сигурна съм, че си чула: Сънувах тази атака.