Буря се надига

Брин, упорит като скат, все пак не отиде при хората си, както му беше казала, а тръгна с нея, като ръсеше ругатни и викаше на помощниците си да дойдат да го намерят, вместо да се срещне с тях на поста.

Щом спряха до палатката на младия Гавин, Брин излезе пред нея, с ръка на дръжката на меча, и я погледна крайно недоволно. Е, не. Тя нямаше да позволи той да е съдникът за честта й! Щеше да направи каквото тя смяташе за добре.

Въпреки че Егвийн наистина можеше много, много да й се ядоса. „Накрая обаче ще ми е благодарна“ — помисли си Сюан. И изрева:

— Гавин!

Младият хубавец изхвърча от палатката, подскачаше на един крак, докато нахлузваше ботуша на другия. Държеше в една ръка меча си в ножницата, оръжейният колан се влачеше по земята.

— Какво става? — попита той и огледа лагера. — Чух викове. Нападат ли ни?

— Не — отвърна Сюан и изгледа сърдито Брин. — Но Тар Валон може би го нападат.

— Егвийн! — извика Гавин и запаса колана с меча. Светлина, нищо не можеше да спре това момче!

— Чуй ме — каза Сюан и скръсти ръце пред гърдите си. — Имам дълг към теб затова, че ме измъкна от Тар Валон. Ще приемеш ли като отплата да те вкарам в Тар Валон?

— С радост! — отвърна Гавин нетърпеливо, докато затягаше колана. — Отплата, че и отгоре!

— Иди ни доведи коне тогава. Може да сме само ние двамата.

— Най-после!

— Не си давам конете за такава глупост! — изръмжа Брин.

— В конюшнята има коне на Айез Седай, Гавин — каза Сюан, без да му обръща внимание. — Доведи ми един от тях. Кротък да е, внимавай. Ама много, много кротък. Съвсем.

Гавин кимна и затича в мрака. Сюан го последва с по-спокойни крачки. Щеше да е толкова по-лесно, ако можеше да отвори портал, но нямаше достатъчно мощ в Силата за това. Имала я беше преди усмиряването, но да ти се иска нещата да са други е почти толкова полезно, колкото да ти се иска сребрушата, която си хванала, да е рибозъб. Продаваш каквото имаш и се радваш, че изобщо си уловила нещо.

— Сюан — заговори тихо Брин до нея. Не можеше ли просто да я остави на мира! — Чуй ме. Това е безумие! Как ще влезете?

Сюан го погледна и каза:

— Шемерин е излязла.

— Онова беше преди обсадата, Сюан. — Гласът му бе отчаян. — Сега охраната е много по-сериозна!

Сюан поклати глава.

— Шемерин са я държали изкъсо. Успяла е обаче да излезе през оня шлюз. Обзалагам се, че все още не го охраняват, дори сега. Изобщо не бях чувала за него, а бях Амирлин. Имам карта и знам точно къде е.

Брин се поколеба. После се намръщи.