Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво правят те тук, по дяволите?
След няколко минути таткото на Етел стъпи на един стол и призова за тишина.
— Знам, че някои от вас са изненадани да ме видят тук, обаче специалните случаи изискват специални действия. — Той показа една халба. — Не съм изменил на навиците си, но стопанинът беше така добър да ми предложи чаша чешмяна вода. — Всички се разсмяха. — Тук съм, за да споделя с моите съседи победата в Русия. — Вдигна чашата. — Наздраве за революцията!
Всички поздравиха и отпиха.
— Добре! Тате в Двете корони! Не допусках, че ще го доживея заключи Етел.
В свръхмодерната къща на Йосиф Вялов в Бъфало Лев Пешков си наля питие от барчето. Вече не пиеше водка. Като поживя с богатия си тъст, той разви вкус към шотландското уиски. Харесваше му да го пие по американски, с бучки лед.
На Лев не му беше приятно да живее с тъстовете. Би предпочел двамата с Олга да имат собствено жилище. Но Олга искаше да останат, а баща й плащаше за всичко. Докато не разполагаше със свои пари, Лев беше затворен тук.
Йосиф четеше вестник, а Лена шиеше. Лев вдигна чашата.
— Да живее революцията! — бодро рече той.
— Мери си приказките — отвърна Йосиф. — Революцията ще се отрази зле на бизнеса.
Влезе Олга.
— Скъпи, налей ми чаша шери, моля те — каза тя.
Лев потисна въздишката си. Олга обичаше да го кара да върши такива дреболии, а той не можеше да й откаже пред родителите й. Наля сладкото шери в малка чашка и й я поднесе, покланяйки се като келнер. Тя се усмихна сладко и не разбра иронията.
Лев отпи глътка уиски и се наслади на изгарящия му вкус.
— Мъчно ми е за горката царица и децата й. Какво ще правят? — каза госпожа Вялова.
— Няма да се учудя, ако тълпата избие всички — отговори Йосиф.
— Бедничките. Какво толкова е направил царят на революционерите, та да заслужи всичко това?
— Аз мога да отговоря — намеси се Лев. Знаеше, че трябва да премълчи, но не можа, особено след като уискито сгря вътрешностите му. — Когато бях на единадесет години, фабриката, където работеше майка ми, излезе на стачка.
Госпожа Вялова зацъка с език. Тя не вярваше в стачките.
— Полицията залови всички деца на стачниците. Никога няма да го забравя. Бях ужасен.
— Защо им е трябвало да правят подобно нещо? — попита госпожа Вялова.
— Полицаите набиха всички ни — отговори Лев. — С пръчки, по дупетата. За да дадат урок на родителите ни.
Госпожа Вялова пребледня. Тя не можеше да понася жестокости към деца или животни.
— Ето това направиха царят и неговият режим на мен, майко — довърши Лев и тракна бучките лед в чашата си. — Затова пия за революцията.
— Какво мислиш, Гас? — попита президентът Уилсън. — Ти си единственият човек тук, който наистина е бил в Петроград. Какво ще стане?
— Не ми е приятно да звуча като чиновник от Държавния департамент, но нещата могат да се развият в различни посоки — отговори Гас.
Президентът се разсмя. Намираха се в Овалния кабинет, Уилсън седеше зад писалището, а Гас стоеше пред него.
— Хайде — подкани го Уилсън. — Предположи. Ще излязат ли русите от войната или не? Това е най-важният въпрос тази година.
— Добре. Всички министри в новото правителство са от партии, в чиито имена се съдържат страховити думи като социалистическа или революционна, но всъщност са предприемачи и професионалисти от средната класа. Това, което те наистина искат, е буржоазна революция, която да им даде свободата да развият индустрията и търговията. Но народът иска хляб, мир и земя. Хляб за работниците, мир за войниците и земя за селяните. Нито едно от тези неща не е истински привлекателно за Лвов и Керенски. Следователно, за да отговоря на въпроса, мисля, че правителството на Лвов ще опита да постигне постепенна промяна. По-точно, ще продължи участието във войната. Но работниците няма да са доволни.
— И кой ще победи в крайна сметка?
Гас си спомни пътуването до Петербург и мъжа, който показа как се отлива локомотивно колело в мръсната и порутена леярна на Путиловия завод. По-късно Гас се беше натъкнал на същия човек в схватка с полицай заради едно момиче. Не можеше да си спомни името му, но и сега си го представяше — широките му рамене, силните му ръце с един отрязан пръст, и най-вече сините му очи, които гледаха пламенно и решително.