Пенрик [bg]

14.

Близо до Акилаксио майстор Боша намери друго местенце на завет, където да скрият каруцата и да изчакат зората. Успяха да подремнат, но само толкова. Пак по-добре от нищо. Преценил беше времето добре, помисли си Найкис, защото минаха през градските порти рано сутринта, когато стражите бяха заети с притока от фермери, подкарали стоката си към градските пазарища. Навалицата погълна тримата пътници и това напълно компенсира досадните часове на изчакване.

Не личеше стражите да си отварят очите за жени на средна възраст. Ако всичко беше минало според плана на Пенрик, сигурно тъмничарките току-що бяха открили, че Идрене вече не е на Лимнос.

Но не биваше да приема, че всичко е минало по план, каза си Найкис.

И все пак трябваше да прецени вариантите — най-добрия и най-лошия. Ако бяха открили бягството на закуска, щеше да мине известно време, докато претърсят манастира, а после и острова. Щяха да вдигнат тревога, разбира се, но новината трябваше да премине същата водна бариера, която бяха прекосили те през нощта. Тъмничарките на министър Метани щяха да пратят писмо до Тасалон с молба за указания, но вероятно щяха да го отложат малко с надеждата докладът им да включва и новината, че бегълката е заловена. Тоест, щяха да минат дни, преди преследването да стигне до Акилаксио. Това беше добрият вариант.

Найкис трябваше да се тревожи за лошия. Ако бяха хванали Пен снощи, военен куриер би могъл да стигне до пристана в Гуза броени часове след тях. Макар че новината за бягството явно не ги беше изпреварила, иначе в Акилаксио щяха да ги посрещнат различно. Ако бяха заловили Пен… всъщност Найкис не знаеше за кого да се тревожи в този случай — за него или за Лимнос. Но дори магьосниците не можеха да излетят от прозорец или да прелетят проток.

Виковете на чайки и миризмата на сол ѝ подсказаха, че наближават пристанището, и Найкис проточи врат да го зърне. По-голямо и по-пълно с хора и плавателни съдове от пристана в Гуза, по-малко от онова в Патос и несравнимо по-малко от пристанищния комплекс в Тасалон, истински лабиринт от кейове, складове и корабни мачти. Два кея в по-дълбока вода позволяваха директно товарене и разтоварване на корабите, дейност, която вече кипеше около няколкото закотвени кораба. Пристанището беше достатъчно голямо, за да си има митнически служители на пълен работен ден. Те следяха предимно за контрабанда и данъчни злоупотреби, но със сигурност получаваха и изчерпателни списъци с издирваните бегълци и закононарушители.