Тай-пан
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Михайлова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Тай-пан». Краткое содержание книги:
Тогава той му разказа за дипломатическото куфарче, но само толкова, колкото да му замае главата.
— Боже мой!
„Ако — мислеше той, — както тай-пан посочи, има копие от секретния доклад с карти на земите по руско-китайската граница и на вътрешността, те биха могли да го доведат до посланически пост и благородническа титла.“
— Откъде ги получи?
— От сигурен източник. — Струан се изправи. — Ще ти ги предам, преди да заминеш. Използвай ги както намериш за добре. Освен много други неща, тези материали непременно ще докажат, че ти си прав, а Кънингтън е сбъркал.
— Ще вечеряш ли с мене, Дърк? — Лонгстаф не се бе чувствал толкова добре от много години насам. — Ще можем да си поговорим за добрите стари времена.
— Не тази вечер, ако ме извиниш. Може би утре?
— Чудесно. Благодаря ти. Много се радвам, че становището ни се потвърждава.
— Накрая има нещо друго, на което веднага трябва да се обърне внимание. Триадите.
— Е?
— Горт Брок бе убит от триади от Хонконг. От Тай Пинг Шан.
— Не думай! Защо?
— Не зная.
Струан разказа каквото знаеше от португалския офицер относно триадите. И за Гордън Чен. Той знаеше, че трябва да предостави тази информация на Лонгстаф. В противен случай, когато това се оповести официално, би изглеждало, че той се опитва да запази сина си. Ако се окаже, че Гордън е замесен с тях, това би го изложило… Ако не, не би имало никаква вреда.
— Невероятно — засмя се Лонгстаф. — Смешна история.
— Да. Не се съмнявам, че е разпространена от неприятелите ми. Но ти издай прокламация относно триадите и заповядай на майор Търнбул да се разправи с тях. В противен случай проклетите мандарини ще ни се качат на главите.
— Добра идея. Превъзходна, бога ми. Ще извикам Хорацио — по дяволите, аз му разреших две седмици отпуск в Макао. Мога ли да наема Маус?
— Разбира се. Ще ти го изпратя.
Когато Струан си отиде, Лонгстаф се изтегна блажено на бюрото си.
Мой скъпи Уилям — каза той на чашата си. — Чувствам се превъзходно. Ако наистина се разбере, ще бъда радостен да напусна този нещастен остров. Не ме е грижа какво ще стане с него или с търговците, китайците и проклетите триади. — Той отиде до прозореца и се подсмихва под мустак. — Ще видим какво точно съдържа дипломатическото куфарче. Когато се завърнем в Англия, ще решим какво да правим. Ако уволнят Кънингтън, ние можем без трудности да се завърнем в Хонконг и това ще бъде много изгодно. Ако Кънингтън остане на поста си, мога да приема, че той е бил прав и да използвам острова като важно обстоятелство. Защото ще имам документите — ключ към спалнята на който и да е секретар по външните работи и към много чай. — Той се заля от смях. Преди няколко дни специален пратеник дойде от Чинг-со да му предаде, че семената, които Хорацио бе поръчал, ще бъдат доставени по море до две седмици. — Бих казал, Вие свършихте чудесна работа днес, Ваше Превъзходителство!
На борда на „Рестинг клауд“ Струан намери Мей-мей да лежи в каютата си. Тя изглеждаше много добре и дори по-силна.
— Аз много благодарно щастлива да бъда у дома, тай-пан. Виждаш ли! Твоя майка послушна като моряк. Изпих две чаши синкона и готова да изпие още три.
— Какво? — каза той подозрително.
— Защо, абсолютно вярно. Не гледа така! Аз говоря истина! Да не съм проститутка от Хокло? Или просякиня? Да не съм лъжкиня? Обещанието си е обещание и аз не забравя. Разбира се — продължи тя гальовно, — сега пие отрова с вкус на тор със сок от манго. Макар всички нормални жени веднага мисли за мъже, о, боже, не — това много просто. — Тя тръсна глава с познатата си властност. — Мъже!
Струан скри усмивката и удоволствието си от това, че тя все повече приличаше на себе си.
— Ще се върна по-късно. А ти остани в леглото.
— Хм! Не сдържа ли на обещанията си? Аз не лайно от безполезна костенурка? — Тя протегна ръка като императрица. — Тай-пан!
Той галантно й целуна ръката, тя избухна в смях и го прегърна.
— Върви, сине мой, и без мръсни публични домове!
Струан излезе и отиде в своята каюта. Отключи касата и взе едно от двете копия от документите и картите, които прецизно бе направил. Постави ги в джоба си заедно с малката торбичка с останалата кора от синкона. Той се завърна на катера си.
— „Бостон принсес“! — заповяда той. Това бе името на стария кораб на „Купър — Тилмън“.
Слънцето потрепваше на хоризонта и приличаше така, като че ли някакъв прозрачен воал бе спуснат на небето.
— Какво означава това, Босън?
— Не знае, сър. Виждал така в южни морета преди хубаво и лошо време. Ако луна тази нощ има пръстен, може вали малко дъжд.