Дан на Хрътките
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #8
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-011-8
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дан на Хрътките». Краткое содержание книги:
Настроението на Шардан Лим също правело резки обрати. Един ден било рязко повишено, а на другия ставал кисел и сприхав.
По-зле от юноши били тези двамата. Човек можело да си помисли, че е замесена жена…
Чалис не издаде особен интерес, а за своя изненада откри, че е доста добра в преструвките, в поддържането на нужното лицемерие. Господарката на дома, най-бляскавият трофей на господаря, винаги гладка на допир, деликатна като порцеланова статуетка. Безразлична към външния свят — сбръчкан, зацапан и грохнал. Това беше привилегията на относителното богатство в края на краищата, поддържаща естествената наклонност да се затвориш в удобен пашкул. Да се изолираш от всички неделикатни неща, от мизерията на баналното ежедневие, от всички груби необходимости, нужди, желания и страсти, от всички напрежения, които така гнетят живота на обикновените хора.
Само за да откриеш в пристъпи на нарастващ ужас, че вътрешният свят не е много по-различен; че всички онези гротескни човешки слабости не може да бъдат избегнати — те само изникват още по-бляскави пред погледа, като лъскави дрънкулки, но също толкова евтини и жалки.
Чалис мислеше за даровете на привилегироваността, а нима не беше тя истински привилегирована? Богат съпруг, който ставаше все по-богат, един любовник между най-близките му съюзници (а това беше примка, която тя можеше да използва отново, ако възникнеше необходимост), а сега и друг — за когото Горлас буквално не знаеше нищо. Поне тя си мислеше, че не знае.
Сърцето й изведнъж изпърха в гърдите. „А ако е пратил някой да ме проследи?“ Възможността бе съвсем реална, но какво можеше да направи против това? И какво можеше да направи съпругът й, когато откриеше, че най-последният й любовник не е играч в неговата игра? Че всъщност е чужденец, някой определено извън обхвата му, извън чувството му за контрол. Щеше ли тогава да осъзнае, че тя също вече е извън контрола му?
Горлас можеше да изпадне в паника. Можеше всъщност да стане смъртно опасен.
— Внимавай, Кро… Кътър. Това, което започнахме, е много опасно.
Той не отвърна нищо. След миг тя стана от него и се изправи до тясното легло.
— Може да те убие — продължи Чалис, гледаше го. Забеляза отново как годините са стегнали тялото му, изваяли са мускули, по които се виждаха белези от стари битки. Очите му, впити в нейните, я гледаха с прикрити, неразгадаеми мисли и чувства.
— Той е дуелист, нали?
Тя кимна.
— Един от най-добрите в града.
— Дуелите не ме плашат.
— Това би било грешка, Кътър. Тъй или иначе, предвид твоето… положение, съмнително е, че той би направил нещо толкова официално. По-скоро би наел улични главорези да се отърве от теб. Или дори убиец.
— И какво трябва аз да направя по въпроса?
Тя се поколеба, след това се обърна да събере дрехите си.
— Не знам. Просто те предупредих, скъпи.
— Допускам, че ти си в по-голям риск.
Тя сви рамене.
— Не мисля. Макар че един ревнив мъж е непредсказуем. — Обърна се и го изгледа отново. — Ти ревнив ли си, Кътър?
— Да те ревнувам от Горлас Видикас? — Въпросът като че ли го изненада и тя видя, че се замисля над него. — Титлата и богатството, да, би било хубаво. Да си роден с нещо не значи, че е заслужено, разбира се, тъй че може би той не си е спечелил всичките си привилегии, но пък може и да е — ти би трябвало да знаеш повече от мен.
— Не това имах предвид. Когато ме има, когато прави любов с мен.
— О. Прави ли?
— Понякога.
— Прави любов? Или просто те използва?
— Доста груб въпрос.
Преди години той щеше да скочи, щеше да започне да сипе припряно оправдания. Сега остана на леглото и само я гледаше с тези спокойни очи. Чалис потръпна вътрешно и си помисли, че може би е страх. Уж беше придобила определен… контрол. Над всичко това. Над него. А вече не беше сигурна.
— Какво искаш от мен, Чалис? — попита той. — Години и години с това? Срещи в прашни изоставени стаи. Нещо, което можеш да притежаваш, а Горлас — не? Не че ще го напуснеш изобщо, нали?
— Ти някога ме покани да избягам с теб.
— Поканих те, да. Но ти ясно ми отказа. Какво се е променило?
— Аз се промених.
Погледът му се впи в нея.