Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
Киото не беше лесен за управление град. Ако и Едо вече беше на път да го измести като най-голямо селище в страната, древната столица още беше център на стопанския, държавния и военния живот. Като място, където най-много се ценяха културата и образованието, тук също и негласната съпротива срещу шогуната бе най-отявлена. От около средата на четиринадесети век насетне градските жители се бяха отказали от всякакви военни стремежи и се заеха със занаяти и търговия. Сега те бяха признати за отделно съсловие, като цяло — консервативно настроено.
Между жителите имаше и много самураи, които не бързаха да вземат страна и изчакваха да видят дали Токугава няма да бъдат надвити от рода Тойотоми, както и известен брой издигнали се от низините военни предводители, които, макар лишени от добър произход и от славни предци, успяваха да поддържат значителни по размер частни армии. Оставаше също голямо число ронини като тези в Нара.
Във всички съсловия изобилстваше от хора, готови безогледно да се наслаждават на живота, заради което броят на пивниците и домовете за разврат в града бе просто прекалено голям за размерите му.
Политическите привързаности на голямата част от народа се определяха по-скоро от съображения на изгода, отколкото от съществени убеждения. Те се оставяха да ги носи течението и ловяха всяка възможност, която им се стореше от полза.
По време на назначението на Итакура през 1601 г. в града се разпространи един разказ, според който преди да приеме, той попитал Иеясу дали може първо да се посъветва с жена си. Като се върнал у дома, й казал: „От най-старо време е имало много хора на високи длъжности, които са вършили достойни дела, но накрая са донесли на себе си и своите семейства срам. Най-често причината за това са били техните съпруги или родственици. Ето защо смятам за много важно да се посъветвам за това назначение с тебе. Ако се закълнеш да не се месиш в моите работи като наместник, ще приема длъжността.“
Жена му с готовност се съгласила, като признала, че „съпругите нямат право да се месят в неща от такъв род“. После, когато на следващата сутрин Итакура се готвел да потегли за крепостта Едо, тя забелязала, че якичката на долната му риза е накриво. Едва я била докоснала, когато той я смъмрил: „Вече забравяш клетвата си“. Отново я накарал да се зарече, че няма да се меси.
Общото мнение беше, че Итакура е добър наместник — строг, но справедлив — и че Иеясу е постъпил мъдро в избора си.
При споменаването на неговото име самураите отместиха погледи от Мусаши. Хората на Итакура редовно надзираваха околността и всички стояха настрани от тях.
Някакъв млад мъж си проправи път до откритото място пред Мусаши.
— Чакайте! — извика той гръмко. Гласът беше същият, който ги предупреди преди малко.
— Тъкмо си слизах от паланкина, когато чух, че щяло да има сбиване — продължи Сасаки Коджиро, лукаво усмихнат. — От известно време ме беше страх, че може да стане нещо такова. Ужасен съм, че е тук и сега. Аз не съм на страната на училището Йошиока. Още по-малко пък поддържам Мусаши. Въпреки това вярвам, че като воин и странстващ боец ми е позволено да отправя призив в името на воинската чест и военното съсловие като цяло.
Говореше ясно и красноречиво, но с покровителствен тон и нетърпяща възражение надменност.
— Искам да ви питам, какво се каните да правите, когато стражарите дойдат тук. Няма ли да ви е срам да ви задържат заради обикновена улична свада? Ако обаче накарате властите да разберат какво става, това няма да се приеме като просто сбиване между жители. Но сега въпросът е друг.
— Лошо време сте избрали. Както и място. Срам за цялото военно съсловие е самураи да смущават общественото спокойствие. Като един от вас ви приканвам незабавно да спрете с това недостойно държание. Щом трябва със саби да решите спора си, тогава, в името на небето, следвайте правилата на боя със саби. Изберете къде и кога!
— Съвсем вярно! — обади се Джиродзаемон. — Обаче ако определим време и място, вие можете ли да гарантирате, че Мусаши ще се яви?
— С готовност, но…
— Можете ли да гарантирате?
— Какво да ви кажа? Мусаши може сам да отговори!
— Може би сте намислил да му помогнете да избяга?!
— Не се вмагарявайте! Нали ако се покажа пристрастен към него, вие останалите веднага ще ми излезете насреща. Той не ми е приятел. Няма защо да го защитавам. Ако напусне Киото, трябва само да окачите по целия град известия и да го разобличите като страхливец.
— Това няма да е достатъчно. Няма да си тръгнем тази вечер оттук, ако не поемете задължение да го задържите до двубоя.