Изворът [bg]

— Радвам се, че го приемаш по такъв начин.

— Какво търсеше той в кабинета на Уайнънд? Поръчка ли получи?

— Не знам. Не разбрах. Никой не знае.

— Чувал ли си дали г-н Уайнънд възнамерява да строи нещо?

— Не. А ти?

— Не. Признавам, че моето ФБР наистина има пропуски. Но всеки прави каквото може.

— Знаеш ли, Елсуърт, върти ми се една мисъл. Имам идея как може да стане наистина много изгодно за нас.

— Каква ти е мисълта?

— Елсуърт, напоследък Гейл е невъзможен.

Скарет изрече тези думи тържествено, сякаш правеше откритие. Тухи остана полуусмихнат.

— Разбира се, ти го предвиди, Елсуърт. Беше прав. Винаги си прав. Проклет да съм, но не мога да разбера какво му става, дали е заради Доминик, дали в живота му е настъпила промяна или има друго, но нещо става. Защо изведнъж нещо му щуква и се захваща да чете всеки проклет ред от всеки проклет брой и вдига адска врява за дреболии? Напоследък отмени три от най-добрите редакционни статии, които съм писал, а преди никога не го е правил. Никога. Знаеш ли какво ми каза? Каза ми: „Майчинството е чудесно нещо, Алва, но за бога, въздържай се от глупости. Има граници дори за интелектуалната извратеност.“ Каква извратеност? Това беше най-сладката редакционна статия за Деня на майката, която съм писал. Честно казано, самият аз се трогнах. Откога заговори за извратеност? Онзи ден нарече Джулс Фауглър безмозъчен, каза му го в лицето и хвърли неделната статия в коша. Също отлична статия — за Работническия театър. Джулс Фауглър, най-добрият ни автор! Не е чудно, че Гейл вече няма нито един приятел тук. Преди го мразеха до дъното на душата си, а ако ги чуеш какво говорят сега!

— Чувам ги.

— Той започва да губи контрол, Елсуърт. Не знам как бих се справял, ако не беше ти и чудесните хора, които избираш. Практически те са работещият ни екип, тези твои младоци, а не старите свещени крави, които и без това вече сами са се отписали. Умните хлапета ще крепят „Банър“. Но Гейл… Слушай, миналата седмица той уволни Дуайт Карсън. Знаеш ли, смятам, че това е многозначително. Разбира се, Дуайт беше бреме и ужасен досадник, но той беше първият измежду галениците на Гейл, момчетата, които продадоха душите си. Така че, нали разбираш, в известен смисъл ми харесваше Дуайт да е тук, всичко беше наред, беше както трябва, беше реликва от най-добрите времена на Гейл. Винаги съм казвал, че Гейл си има предпазен клапан. И изведнъж изхвърля Дуайт — не ми харесва, Елсуърт. Изобщо не ми харесва.

— Какво говориш, Алва? Да не би да смяташ, че ми разказваш неща, които не знам, или просто изпускаш парата — прости ми смесената метафора — на моето рамо?

— Сигурно е така. Не обичам да критикувам Гейл, но от отдавна съм му толкова ядосан, че трябва да ме вържат. Но ето накъде бия: този Хауърд Роурк, на какви мисли те навежда той?

— Мога да напиша цяла книга, Алва. Но едва ли сега е времето да се впускам в такова начинание.