Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Главното безпокойство на Стив беше, че Мистър Сноу не му беше разказал истината за Клиъруотър и Кадилак. Като майстор на сложни стратегии Стив допускаше ситуация, при която той самият е на борда на един от корабите с колела и без възможност да избяга, докато те, с благосклонното разрешение на Яма-Шита, спокойно слизат и се връщат у дома, и се смеят като койоти, а той отплува в обратна посока.
Това би било един елегантен начин да се освободят от него и щеше да им гарантира, че той вече няма да пречи на отношенията им. Но сега, когато Кадилак знаеше за истинските чувства на Клиъруотър, какво определяше цената на тяхната връзка? Мистър Сноу беше намекнал, че младият летописец не е много зарадван от онова, което беше станало по време на неговото отсъствие. Характерът на Кадилак беше този, който даваше отговор на сегашната дилема на Стив. Колкото повече мислеше за Кадилак, толкова повече се убеждаваше, че думите на Мистър Сноу за казаното от Яма-Шита са истина. По време на месеците, прекарани в плен, той беше наблюдавал почти маниакалната амбиция на Кадилак да спечели статус — което мютите наричаха репутация. Младият мют в много отношения беше огледален образ на самия него. И двамата жадуваха за власт, и двамата имаха дълбоко залегнала потребност да спечелят признание, да са някой. Оттук и неоснователната надежда на Кадилак, подхранвана от Мистър Сноу, че той е Талисмана, надежда, която той бе разкрил на Стив в един от многобройните им разговори. Като бе позволил на Кадилак да източи собствения му запас от знания, Стив му беше дал, съвсем несъзнателно, дълго мечтания статус, беше му предоставил достъп до реална власт. Но имаше и един допълнителен фактор. С клонирането на банките памет на Стив младият летописец беше придобил други умствени процеси, които щяха да повлияят на начина, по който той използваше това ново знание. Имаше голяма възможност Кадилак да стане раздвоена личност, способна да мисли като мют и като трекер. И то не въобще като трекер. А като Стив.
Разгледано в тази светлина, желанието на Кадилак да остане при майсторите на желязо имаше смисъл. Той беше първият мют, издигнал се във въздуха. Беше построил апарат с двигател, способен да лети, макар че беше взел това знание на заем, беше го предоставил на майсторите на желязо и беше продължил да им помага в техниките на проектиране и построяване и може би с тяхна помощ строеше друг самолет. Отиването на изток беше открило нови хоризонти, беше предложило нови предизвикателства на неговия развиващ се интелект. Кадилак вече беше намекнал за чувствата на отчужденост, породени от преживяното през детството му. Като мют с прави крайници и чиста кожа той вече се отличаваше от останалото племе въпреки уважението, придобито като избран наследник на Мистър Сноу. Уважението не беше достатъчно; Кадилак трябваше да вярва в собствената си значимост, да я докаже със собствения си критерий. И сега имаше златна възможност за това. Каквото и да правеше, то трябваше да е много по-добро от перспективата да се върне у дома и да наблюдава как племенните му братя спят на бизонски кожи. Да… ако беше мют, точно така щеше да постъпи и Брикман С.Р.
По време на последния инструктаж Карлстром беше посочил района, който се смяташе, че заемат майсторите на желязо — част от североизточния бряг, простиращ се от Кънектикът до Вирджиния, включително планинската верига Алегени. Но това беше всичко. Карлстром не беше дал по-нататъшни данни, освен предположението, че Огнените ями на Бет-Лем вероятно са разположени в Питсбърг, една навигационна опорна точка от щата Пенсилвания отпреди Холокоста. Беше дал тези данни за майсторите на желязо в края на инструктажа и с тях беше завършил, преминавайки направо към „довиждане и успех“, без да остави на Стив възможност да зададе някакви въпроси.
Стив знаеше, че във Федерацията стандартната политика е да се съобщава само необходимата информация, но беше озадачен от сдържаността на Карлстром по темата за майсторите на желязо. Можеше да разбере защо тяхното съществуване беше държано в тайна от обикновените трекери, но той се беше върнал от плен и знаеше за тях. Не само това, той беше член на АМЕКСИКО и му предстоеше да изпълни деликатна и опасна задача на повърхността.
Нямаше значение. Неговата скрита враждебност към Първото семейство излезе на повърхността и отнесе всякакви колебания; даде му обновено чувство за цел. Онова, което те не знаеха или не бяха склонни да му кажат, щеше да научи сам. Щеше да отиде надолу по реката като обикновен работник. Това щеше да му даде възможност да види злокобните Огнени ями на Бет-Лем и земите, които граничеха с Източно море. Щеше да отиде, за да намери Клиъруотър и да я освободи — и да доведе и Кадилак въпреки изразеното от него желание да остане на изток. Ако Мистър Сноу умреше, Кадилак трябваше да е тук, за да заеме неговото място, но имаше и нещо още по-важно. Плодовете от неговата работа за майсторите на желязо трябваше да бъдат унищожени. Не можеше да се допусне раса с такива умения и с такъв войнствен характер да оспорва въздушното господство на Федерацията. И, разбира се, не трябваше да им се разрешава да построят летящи машини с помощта на някой, който нарича себе си „Стив Брикман“. Първото семейство може би нямаше да знае до какво точно са се добрали майсторите на желязо, но цялата история рано или късно щеше да излезе наяве. А когато това станеше, той нямаше да може да избегне обвинението, че стои в основата на всичко. Но можеше да ограничи вредите, да ги спре още в зародиш.