Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Стив гледаше след него с изненада.
— Какво го измъчва? — попита Летящия тигър. — Негова беше идеята да изпратим Кадилак и Клиъруотър при майсторите на желязо. Никой от нас не искаше да правим търговия за пушки. Той ни набута в тази сделка.
— Какво решихте?
Летящия тигър безпомощно разпери ръце.
— Ще ги вземем, разбира се. Какво друго можем да направим? — Той обърна очи към небето. — Това е проблемът с летописците. Ако не приемеш съвета им, не искат да говорят.
Търговският съвет измърмори одобрително.
Стив сложи ръка на рамото на мюта.
— Остави това на мен. — И отиде да търси Мистър Сноу. Намери го седнал на един камък на брега на четвърт миля вляво от корабите.
Старият летописец не му обърна внимание и продължи унило да гледа морето.
— Мисля, че знам отговора на моя въпрос, древни…
Мистър Сноу го погледна за миг, но не каза нищо.
— Вие изпращате осемнадесет племенни братя и сестри надолу по реката. Нека заема мястото на един от тях.
— Ти си луд…
— Никога през живота си не съм бил по-нормален. Ще отида в Бет-Лем да намеря Кадилак и Клиъруотър и да ги върна при вас… живи и здрави.
Мистър Сноу остана втренчил очи в хоризонта, докато претегляше предложението, след това се обърна към Стив.
— Твоите господари казвали ли са ти нещо за Бет-Лем? Имаш ли някаква представа къде отиваш?
— Никаква. Просто ще решавам на място. — Той сложи успокоително ръка върху рамото на стария човек. — Виж, не се тревожи, ще се справя. Ти искаш те да се върнат, нали?
— Разбира се, че искам.
— Аз също. По други причини.
Мистър Сноу все още изглеждаше неуверен.
— Оценявам жеста ти. И се надявам да не съжаляваш за него.
Стив се усмихна.
— Неправилно ме разбра. Ако остана жив, за какво трябва да съжалявам? Слушай, има само едно нещо. Мисля, че вече са направили товарната декларация за хората, които ще пътуват, и са предали рабоша. Ще можеш ли да ме качиш на кораба?
Беше ред на Мистър Сноу да се усмихне.
— Няма проблем. За динките мютите твърде много си приличат. Но може би ще трябва да ти боядисаме косата.
— Тогава да започваме.
Животът сякаш отново се върна в лицето на стария мют. Той стана и хвана Стив за раменете.
— За последен път те питам: сигурен ли си, че искаш да преминеш през това?
Стив се намръщи.
— Нямам избор. Вероятно никога не съм имал. „Колелото се върти“ — Плейнфолк не казват ли така? Всъщност, когато каза на племето, че съм се върнал да извърша велико дело в името на Талисмана, имах чувството, че вероятно си знаел, че това ще се случи.
Мистър Сноу вдигна рамене.
— Ти изгради такава блестяща картина за моите сили, че не бих искал да те разочаровам. Особено сега. — Двамата тръгнаха към линиите.
— Има нещо, което трябва да зная.
— Казвай направо…
— Има ли някакъв начин да пренеса тайно на борда острие или тази тояга?
— Абсолютно никакъв. И ако опиташ, ще изложиш на опасност не само себе си, а и други.
Стив се намръщи.
— Не можеш ли да използваш някоя магия?
Мистър Сноу обърна очи към небето.
— Аз съм повелител, не илюзионист. С риск да се разкъсам мога да заповядвам на небето и земята, но не мога да направя неща да изчезват или да вадя яйца изпод мишниците на хората.
— Добре, добре, разбрах.
— Има и нещо друго, което мисля, че трябва да знаеш. — Мистър Сноу се намръщи като човек, който съобщава лоши новини. — Когато Кадилак замина, той не беше изрисуван и беше облечен като планерист. Клиъруотър, която беше представена като негова придружителка, беше с нормалните си шарки по тялото.