Огнената кралица
- Автор: Райан Энтони
- Серия: Сянката на гарвана #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Огнената кралица». Краткое содержание книги:
Лирна се взря напред към дългата редица стълбове, които се губеха в далечината, и различи блед облак прах над хоризонта.
— Съмнявам се, че императрицата има намерение да направи похода ни лесен.
Сутринта Ал Хестиан беше пратил Шестия орден напред и скоро брат Солис се върна да докладва, че се приближава седемдесетхилядна войска.
— По моя преценка горе-долу половината са варитаи — каза той. — Доста по-опърпана паплач от онази, на която сме свикнали. Подозирам, че императрицата е конфискувала всички частно притежавани войници-роби в региона. Свободните мечове не изглеждат много по-добре, предимно старци и момчета. Виж, кавалерията им е друга работа, поддържа добър ред и патрулира зорко по фланговете. Имахме късмет, че се върнахме, без да са ни видели.
— Без куритаи и арисаи, така ли? — попита Лирна.
— Аз поне не видях такива, ваше величество.
— Храмът ни даде суров урок — каза Ал Хестиан. — Можем да очакваме, че са скрили елита си сред варитаите.
— Във всички случаи това е самоубийство — отбеляза Норта. — В армията ни вече има над сто хиляди души и растат с всеки ден.
— Ако врагът ни е решил да се погуби сам — рече Лирна, — аз с най-голямо удоволствие ще му помогна. Военачалнико, разположете хората си.
Още преди да е строил напълно бойната си линия, Ал Хестиан прати нилсаелската конница и Северната гвардия със заповеди да въвлекат в бой колкото се може повече волариански кавалеристи. Кавалерията на Кралската гвардия беше оставена да подсигури фланговете на пехотата, която той нареди в изненадващо плътна формация. Челото се състоеше от три гъсто строени полка, зад които се намираше останалата част от Кралската гвардия и Ротата на смъртниците на лорд Норта, оградени по фланговете от тълпа почти необучени роби, а нилсаелската пехота образуваше тила. Най-отпред той разположи ренфаелските рицари и кумбраелските стрелци.
— Предположих, че ваше величество иска тази работа да приключи бързо — заяви Ал Хестиан в отговор на предпазливата забележка на Лирна, че никога не е виждала такъв боен строй.
— Така е, милорд — каза тя. Загледа го как препусна, следван от своите сигналчици, и се зачуди дали не трябва да помоли Давока да стои до него по време на битката, готова да го убие, ако тази стратегия се окаже голяма и може би умишлена глупост. Изтласка опасенията от ума си, като видя как Ал Хестиан язди покрай фланга на армията, която му бе поверила, и пълната вглъбеност на лицето му, докато оглеждаше редиците с вещо око. „Войната е неговото изкуство — осъзна тя. — Единствената страст, която му е останала. Също като статуите на майстор Бенрил или скиците на Алорнис.“
Погледът ѝ се насочи към лейди изобретателката, която обикаляше балистите, наредени на едно ниско възвишение вляво от армията. Тя беше възразила остро, когато Ал Хестиан заяви, че машините ѝ няма да са нужни за неговата атака, и се успокои само малко при предложението на Лирна да ги използват като предпазно средство срещу контраатака. „Оживява се само от перспективата за кръв“, помисли си кралицата, докато гледаше как слабичката фигура на Алорнис обикаля от машина на машина.
Лирна беше заела позиция недалеч от балистите, плътно охранявана от останките на Кинжалите на кралицата и най-надарените членове на Седмия орден. Възвишението ѝ даваше отличен изглед. Воларианците се приближаваха в сравнително добър ред, предната им линия се състоеше почти изцяло от варитаи, със свободните мечове зад тях. Голям облак прах, вдигащ се от полята с червено цвете зад левия им фланг, говореше, че вече бушува свирепа битка между Северната гвардия и кавалерията на свободните мечове, а нилсаелските копиеносци се носеха натам с пълна скорост. Виждаха се три батальона воларианска кавалерия, които заобикаляха отдясно, вероятно с намерението да застрашат тила им, но поредица сигнали с флагчета на адютантите на Военачалника пратиха конницата на Кралската гвардия към тях. Двете групи ездачи се врязаха една в друга на около триста крачки от възвишението. Лирна видя как Алорнис крачи насам-натам сред балистите с напрегнато лице и безсилно стиснати юмруци, тъй като нито един волариански конник не излезе от мелето, за да ѝ осигури така желаната мишена.
Познат съскащ звук привлече вниманието на Лирна обратно към главната част на армията и тя успя да зърне за кратко първия залп на кумбраелците, който се спусна връз центъра на Воларианската линия. Тя сякаш потрепери от удара и забави крачка, но продължи въпреки неспирния дъжд от стрели. Далекогледът на Лирна ѝ разкри равнодушните лица на варитаите, маршируващи безгрижно напред, докато другарите им гинеха около тях.