Орки

Страк не бе единственият, който изпитваше съжаление към магьосника, въпреки омразата си към Дженеста.

— И ние ли трябва да минем от там? — попита той.

Подът под краката им отново се разтърси с тътнеж.

— Не, приятелю мой. Аз ще въведа направление. Преходът ви ще е гладък, не като този на Дженеста. Все едно, че прекрачвате прага на най-обикновена врата. — Той се отдели от Санара. — Елате, нямаме много време.

Серафейм отново се върна при каменната плоча и се надвеси над инструментумите.

— А с теб какво ще стане? — попита го Койла.

— О, аз ще остана в Марас-Дантия. Тук ще мога да присъствам на края на един свят. Или да помогна за неговото възстановяване.

Но орките разбраха, че би предпочел смъртта.

— Аз също ще остана — заяви Санара. — Това е моят свят. За добро или за лошо.

По бузите й се стичаха сълзи.

Земята не спираше да се тресе.

— Хайде, Джъп — подкани го Серафейм. — Ще пратим първо теб — в царството на джуджетата.

— Не — заяви Джъп.

— Какво? — подскочи Хаскеер.

— Това е единственият свят, който познавам. Никога не съм виждал света на джуджетата — дори в сънищата си. — Той погледна към Страк. — Звучи примамливо, но кого познавам там? Ще бъда само един чужденец.

— Сигурен ли си, че няма да съжаляваш за решението си? — попита го Страк.

— Не се безпокой, капитане. Мислих доста по въпроса. Ще остана тук и ще си опитам късмета.

— Наистина ли, Джъп? — пристъпи към него Хаскеер.

— Какво, няма да има с кого да се караш, а?

— Все ще си намеря с кого да си чеша езика. — Той огледа за миг джуджето. — Но няма да е същото.

Двамата си стиснаха ръцете.

— Тогава, моля те, вземи със себе си Санара — обърна се към него Серафейм. — Обещай ми, че ще я пазиш.

Джъп кимна тържествено. След това хвърли прощален поглед на дружината и поведе Санара към изхода.

— Наистина трябва да побързаме — подкани ги Серафейм. — Влизайте в портала.

Орките видимо се двоумяха.

— Обещавам ви, че нищо няма да ви се случи.

Гледег първи се осмели.

— Влизай — побутна го Страк. — Не се бой, войнико.

Оръженосецът си пое дъх и пристъпи във вихъра. След миг от него нямаше и следа.

— Хайде! Размърдайте се! — продължаваше да ги подканя Страк.

Един по един и останалите оръженосци последваха Гледег.

Хаскеер бе сред последните. Той се метна с боен вик право във вихрушката. Койла хвърли прощален поглед на Серафейм, кимна на Страк и последва Хаскеер.

Останаха само магьосникът и капитанът на Върколаците.

— Благодаря ти за всичко — рече Страк.

— Направих, каквото можах — сви рамене Серафейм. — Вземи — той му подаде звездите.

— Но…

— На мен вече не ми трябват. Прави с тях каквото искаш. Но, моля те, побързай!

Страк прибра звездите.

— На добър път, Страк от Върколаците.

— И на теб, магьоснико.

Страк пристъпи към ръба на портала. В този миг дворецът започна да се разпада. Серафейм не направи никакъв опит да избяга. Страк и не бе очаквал да постъпи другояче. Вдигна ръка и отдаде чест на магьосника.