Хари Потър и Орденът на феникса

Хари чу боричкане при вратата и разбра, че току-що са изтръгнали насила и магическата пръчка на Хърмаяни.

— Искам да знам защо сте в кабинета ми! — рече Ъмбридж и разклати юмрука, с който стискаше косата му.

Хари залитна.

— Аз… опитвах се да си взема «Светкавицата» — изхриптя той.

— Лъжец — Ъмбридж пак разтресе главата му. — Както знаете много добре, Потър, «Светкавицата» ви се охранява строго в подземието. Бяхте пъхнали глава в огъня ми. С кого говорехте?

— С никого… — отговори Хари и се помъчи да се отскубне.

Усети как доста от космите му се разделят със скалпа.

— Лъжец! — кресна Ъмбридж.

Изтласка го от себе си и той се блъсна в писалището. Видя, че Хърмаяни е долепена до стената от Милисънт Булстроуд. Малфой се беше облегнал на перваза и ухилен, подхвърляше с една ръка магическата пръчка на Хари във въздуха, после пак я ловеше.

Пред кабинета настана суматоха и вътре влязоха няколко едри слидеринци, сграбчили Рон, Джини, Луна и — за изумление на Хари — Невил, който, притиснат в мъртвата хватка на Краб, беше на път да се задуши. И четиримата бяха със запушени уста.

— Заловихме ги всичките — похвали се Уорингтън и натика грубо Рон вътре в кабинета. — Този тук — забучи той дебел пръст в Невил — се помъчи да ми попречи да хвана нея — посочи Уорингтън към Джини, опитваща се да изрита по пищялите дебелата слидеринка, която я стискаше, — затова доведох и него.

— Браво, браво — одобри Ъмбридж и загледа как Джини се дърпа. — Както личи, не след дълго «Хогуортс» ще бъда зона, свободна от Уизлиевци, а?

Малфой се изсмя подмазвачески. Ъмбридж се усмихна както винаги широко и самодоволно и след като се настани в тапицираното си кресло, примига срещу пленниците досущ жаба в цветна леха.

— Е, Потър — подхвана тя. — Наслагали сте хора около кабинета ми, за да ви пазят, и сте ми пратили този смешник — кимна директорката към Рон, при което Малфой се изкиска още по-силно, — да ме убеждава, че полтъргайстът опустошавал кабинета по трансфигурация, аз обаче знаех, че точно тогава той е мацал с мастило окулярите на всички телескопи в училището… господин Филч тъкмо ме беше уведомил. Очевидно за вас е било много важно да разговаряте с някого. С Албус Дъмбълдор ли? Или с онзи мелез Хагрид? Съмнявам се да е било с Минерва Макгонъгол, подочух, че още била доста зле, та не й е до разговори.

При тези думи Малфой и още неколцина от Отряда за бързо реагиране се засмяха отново. Хари усети, че от гняв и омраза чак трепери.

— Не ви влиза в работата с кого съм говорил — изръмжа.

Отпуснатото лице на Ъмбридж като че се изопна.

— Чудесно — заяви тя с най-опасния си престорено благ глас. — Чудесно, господин Потър… Дадох ви възможност сам да ми кажете. Вие не желаете. Нямам друг избор, освен да ви принудя. Драко, извикайте професор Снейп.