![Светилата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/7/2/9/svetilata-bg-download.jpg)
Светилата [bg]
- Автор: Катън Елинор
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Лабиринт
- ISBN: 978-619-7055-19-1
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Светилата [bg]». Краткое содержание книги:
През 1866 година младият англичанин Уолтър Муди отива да си опита късмета в Нова Зеландия, която е обхваната от треска за злато. Но още първия ден попада в компанията на дванайсет непознати мъже, които са се събрали, за да разнищят три странни престъпления, извършени в един и същи ден: най-богатият човек в града е изчезнал безследно, една жрица на любовта е посегнала на живота си, а в дома на пропил се несретник е открито огромно съкровище. Постепенно се изяснява, че в сложната плетеница от лъжи, предателства, тайни и интриги са замесени всички. И че нищо не е такова, каквото изглежда, всичко е обвито в тайнство точно както при звездите, осеяли нощното небе.
— Ни най-малко — отвърна той. — Ще се радвам да имам компания. Казвам се Уолтър Муди. Уолтър.
— Пади Райън — представи се другият. — Звучиш ми като шотландец, Уолтър Муди.
— Не мога да го отрека.
— Никога не съм имал неприятности с шотландци.
— И аз не съм се карал с ирландци.
— Май си останал единствен — усмихна се Пади Райън. — Но наистина не мога да се оплача от шотландците.
— Радвам се.
Известно време вървяха мълчаливо.
— Май и двамата сме далече от дома — рече Пади Райън.
— За себе си бих казал, че съм далече от родното си място — отвърна Муди, присвил очи към вълните в морето, — но за дома не съм толкова сигурен.
— Щом домът не е мястото, от което идваш — подхвърли ирландецът, — то значи е там, където отиваш.
— Добре казано — отбеляза Муди.
Пади Райън кимна доволно.
— Значи мислиш да останеш тук, Уолтър, така ли? След като поработиш по находищата и натрупаш пари?
— Предполагам, че късметът ще ми даде отговор на този въпрос.
— Кое ще е по-голям късмет, да останеш или да заминеш?
— Най-големият късмет ще е да мога да избирам — отвърна Муди за своя изненада, тъй като преди три месеца не би отговорил така.
Пади Райън го изгледа преценяващо.
— Имаш ли нещо против да си разкажем историите? Да скъсим пътя.
— Историите? Имаш предвид живота си?
— Да, или пък някакви истории, които сме чули от други, или каквото ни дойде наум.
— Добре — отвърна леко сковано Муди. — Ти ли почваш, или аз?
— Давай ти — подкани го ирландецът. — Измисли една дълга и засукана, тъй че да забравим за нозете си и за пътя.
Муди мълча дълго, чудеше се откъде да започне.
— Двоумя се кое да избера, цялата истина или нищо друго освен истината — рече той. — Историята ми е такава, че не може да съвмести и двете.
— А, че за какво ти е истината? — попита Пади Райън. — Кой казва, че историите трябва да са верни? Ти си свободен човек, Уолтър. Каквато и небивалица да си съчиниш, ако успееш да я разтегнеш чак до разклона за Кумара, ще я броя за много хубава история.
Слънце в съвпад с Луна (новолуние)
Лидия Уелс се върна в „Дома на желанията“ малко след седем и прислужницата я уведоми, че в нейно отсъствие Анна Уедърел е приела посетител, господин Кросби Уелс се бил върнал от находищата в Отаго. Довечера имал някаква среща на улица „Джордж“, но щял да се върне на сутринта да поговори с жена си.
Госпожа Уелс я изслуша замислено.
— И колко време остана той горе, Люси?
— Два часа, госпожо.
— От кога до кога?
— От три до пет.
— А госпожица Уедърел?
— Не съм я безпокоила. Не е звъняла, откакто излязохте, а аз не съм се качвала, докато той беше тук.
— Добре си направила — похвали я господарката. — Ако утре Кросби наистина се появи и мен ме няма, пак го изпрати в стаята на госпожица Уедърел.
— Да, госпожо.
— И на сутринта първата ти работа е да отидеш да поръчаш една каса вино и уиски.
— Да, госпожо.
— За вечеря съм взела пай. Претопли го и го донеси горе. Ще вечеряме в осем.
— Добре, госпожо.
Лидия Уелс нагласи алманаха и картите под мишница, присви очи към отражението си в закаченото в коридора огледало и след това се качи по стълбите, почука на вратата на Анна и отвори, без да изчака отговор.
— Човек се чувства много по-добре, когато се нахрани, изкъпе се и има покрив над главата си, нали? — рече тя вместо поздрав.
Анна седеше под прозореца. Скочи, изчервена до ушите, и отвърна:
— Много по-добре, госпожо. Прекалено сте мила с мен.
— Милостта никога не е прекалена — обяви госпожа Уелс и остави книгите на масата до канапето. Хвърли поглед към бюфета, прецени набързо какво количество е изпито от бутилките и се обърна към Анна с усмивка. — Да знаеш само какво забавление съм приготвила за тази вечер. Ще ти изготвя рождена карта!
Анна кимна. Лицето ѝ все още беше пламнало.
— Правя го винаги когато се запозная с някого — продължи домакинята. — Хем ще си прекараме приятно, хем ще видим какво те очаква. Донесох пай за вечеря, най-хубавия в Дънидин. Чудесно звучи, нали?
— Да, прекрасно — измърмори Анна и сведе очи към пода.
Госпожа Уелс като че ли не забелязваше смущението ѝ.
— Така… — Тя се настани на канапето и придърпа голямата книга към себе си. — Кога си родена, миличка?
Анна отговори.
Госпожа Уелс се сепна, хвана се за сърцето и извика: