Светилата [bg]

През първата година в Отаго едва свързвахме двата края. Чувал съм да казват, че мъжете от средната класа нямат късмет в търсенето на злато, понеже не могат да понасят лишенията като хората от простолюдието. Тази максима се потвърди в нашия случай. Страдахме много и често бяхме на ръба на отчаянието. Но не се отказахме и преди седем месеца брат ти попадна на къс самородно злато с размерите на табакера, намери го случайно между два камъка в завоя на реката. С него най-сетне можахме да си стъпим на краката.

Сигурно се питаш защо не сме изпратили златото у дома с извинения и благословия, признавам, че този въпрос би бил напълно основателен. Брат ти Фредерик отдавна настояваше да ти пиша. Призоваваше ме да се свържа с изоставената си съпруга и дори да я поканя да дойде тук, но аз не скланях. Отхвърлях и молбите му да се откажа от проклетото пиене и да поема по правия път. Много спорехме за това и накрая се разделихме далече не цивилизовано. За съжаление, сега не зная къде е той.

Уолтър, ти винаги си бил ученият в нашето семейство. Срам ме е от много неща в живота ми, но никога не съм се срамувал от теб. Като положих клетвата за въздържание, аз най-сетне се изправих пред истинското си лице. Видях, че съм човек с множество слабости и твърде страхлив, лесна плячка на пороците и греха. Но ако се гордея с нещо, то е, че синовете ми не са пропаднали като мен. Болезнена радост е един баща да каже за сина си:

„Той е по-добър от мен“. Уверявам те, че аз изпитах на два пъти тази болезнена радост.

Не мога да направя нищо друго, освен да те помоля да ми простиш, както моля и Фредерик, и да обещая, че при следващата ни среща ще бъда „трезв като краставичка“. Желая ти късмет, Уолтър. Знай, че се изправих пред истината за себе си и съм оставил чашката завинаги.