Гай-джин

— Но Андре каза, че срещата ще се състои днес сутринта и че ще се върнат най-късно утре. — Тя се бореше със сълзите, които заплашваха да рукнат по страните й.

— Какво става, по дяволите, Анжел? — сопна се Струан. — Има ли някакво значение кога ще се върнат?

— Няма… не, но… но аз… аз просто не обичам, когато някой говори неверни неща.

— Навярно грешиш, смешно е да се разстройваш от такъв маловажен въпрос. — Струан отпи голяма глътка от повторно напълнената си чаша. — За Бога, Анжел!

— Може би ще се върнат утре, госпожице — продължи Вервен, дипломатът у него винаги бе нащрек. „Глупава крава, нищо че гърдите й са прелестни, а устните й мамят за целувка.“ — Няма значение — рече той с най-мазната си усмивка, — вечерята ще бъде сервирана до час, господин Макфей, ще се присъедините към нас, bien sur?

— Благодаря ви, не, най-добре да си вървя. — Макфей се поколеба на вратата. — Тай-пан, да се… да се върна ли за теб?

— Мога да измина двеста ярда самичък — озъби се Струан. — Съвсем сам! „И мога да дръпна шибания спусък тази вечер или някоя друга“ — дощя му се да изкрещи след него.

Точно преди Малкълм да дойде тук, Норбърт Грейфорт си бе дал почивка, „Брок“ почти бяха овладели пожара и без да го забележи, бе излязъл на улицата. Джейми застанал до Струан, наставляваше Варгас и пожарникарите, д-р Хоуг и д-р Бабкот наблизо се грижеха за изгарянията и няколко счупени крайници.

Еликсирът на А Ток както обикновено бе сторил чудото си и той се чувстваше чудесно и самоуверен, макар и някак странно и сънлив, както винаги — фантазираше си, мечтаеше, мечтаеше за любене — как обладава японското момиче или Анжелик с нарастваща страст, а те го желаеха също толкова силно и дори по-сластно. Внезапно и грубо го върнаха към проклетата действителност.

— Добър вечер, Джейми. Истинско леке, а?

— А, Норбърт — обади се Струан, еуфорията му помогна да се държи учтиво. — Съжалявам за твоята лоша джос. Мисля, че…

Норбърт преднамерено не му обърна внимание.

— За щастие, Джейми, няма повреди в канторите, склада, стоките и в бронираните помещения, което най-много ще те зарадва — а само в моите спални. — После се престори, че вижда Струан за първи път, и извиси глас подигравателно, така че всички да го чуят: — Виж ти, виж ти, не е ли това самият млад тай-пан на Търговската къща. Добра стига, момко, нещо не изглеждаш добре — млекцето ли ти се е свършило?

Добродушието на Струан изчезна. Все така замаян от опиата, все пак осъзна, че на пътя му се е изпречила беда и че врагът му стои тук пред него.

— Не е, само твоите добри обноски са изчезнали.

— Теб не те бива по обноските, момко — засмя се Норбърт. — Да, нямаме щети, момко. Всъщност, откак се нагърбихме с мините, ние сме Търговската къща в Япония, а ще превземем и Хонконг до Коледа. По-добре си докуцукай до вкъщи, Малкълм.