Търговска къща
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #4
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Търговска къща». Краткое содержание книги:
— Виж, Робин — започна той с провлачения си глас — аз разбира се не съм привърженик, като теб на идеята, че трябва да излезем на барикадите, но мисля, мистър Дънрос, че тук в Хонконг можете да имате конфедерация на профсъюзите, фиксирана минимална заплата, избираемо законодателно тяло, подходящи профсъюзи, държавно медицинско обслужване, компенсации за работниците и всички други модерни английски нововъведения.
— Абсолютно погрешно, мистър Бродхърст. Китай никога няма да се съгласи с промяна на колониалния ни статус, няма да разрешат никаква форма на град държава на границата си. Колкото до другите неща, кой ще плаща за тях? — попита Дънрос. — Нашата свободна система тук е двадесет пъти по-добра от английската и…
— Ти ще платиш от печалбите си, Йан — каза със смях Робин Грей. — Ще плащаш справедлив данък, не 15 процента. Трябва да плащаш, както плащаме ние в Англия.
— Да не ни дава Господ! — Дънрос едва сдържаше раздразнението си. Вашите такси ви изхвърлят от бизнеса и от…
— От печалбата ли? — последният член от парламентарната делегация, либералът Хаф Гатри се намеси хапливо. — Последното лейбъристко правителство помете печалбите ни преди години с проклетите глупави разточителства, смешна национализация, предавайки една по една колониите, напускайки ги идиотски, разбивайки колониалната общност и навирайки лицето на горката Англия в калта. Такава глупост!
Робин Грей се обади помирително:
— Хайде, Хаф, лейбъристкото правителство направи това, което хората искаха, каквото масите искаха.
— Глупости! Враговете го искаха. Комунистите! За по-малко от осемнадесет години вие предадохте най-великата империя, която светът е виждал, направихте ни второстепенна сила и позволихте на Съветите да вземат повече от половин Европа. Каква нелепост!
— Съгласен съм, че комунизмът е нещо ужасно. Но, колкото до „предаване“ на цялата империя, то беше промяната на вятъра, Хаф. — Каза Бродхърст, успокоявайки го. Колониализмът беше изживял времето си. Трябва да гледаш перспективно на нещата.
— Правя го. Сега мисля, че плуваме срещу течението и то без гребла. Чърчил беше прав, винаги е бил.
— Хората не мислеха така — намръщено каза Грей. — Затова не го избраха. Писнал им беше. Колкото до империята, съжалявам, Хаф стари приятелю, това беше извинението за експлоатацията на местното население, което не познаваше нищо по-добро.
Робин погледна лицата им и ги разбра. Той беше свикнал с омразата, която го заобикаляше. Той ги мразеше даже повече, винаги го беше правил. След войната искаше да остане на редовна работа в армията, но му отказаха — капитаните бяха по два за пени, след това с всичките си медали и специфичната си военна служба, като военнопленник в Чанги, изпълнен с гняв и злоба отиде да работи в автомобилната промишленост, като механик в завода Кролей. Скоро стана управител на магазин за коли и профсъюзен организатор, после нисък ранг в „Трейд юнион дженерал консул“. Преди пет години стана член на парламента, където беше и сега, раздразнителен, враждебен парламентарист от задните скамейки, протеже на левия социалист, Анюрин Биван.
— Да, отървахме се от Чърчил и когато спечелим изборите следващата година ще изметем още стари начини на управление на господстващата класа там, където им е мястото. Ще национализираме цялата индустрия и…
— Наистина, Робин — прекъсна го сър Чарлз — това е банкет, не място за пропаганда. Съгласихме се всички да не говорим за политика, докато трае пътуването.
— Прав сте, сър Чарлз. Стана, защото тай-панът на „Ноубъл хаус“ ме попита. — Грей се обърна към Дънрос. — Как е „Ноубъл хаус“?
— Добре. Много добре.
— Ако съдим по следобедните вестници, има натиск върху акциите ти?
— Един от конкурентите си играе на негодник, това е всичко.
— А навалиците по банките, и то ли е несериозно нещо?
— Това е сериозно. — Дънрос внимателно подбираше думите си. Знаеше, че анти-Хонконг лобито на парламента е силно и много членове от трите партии на парламента бяха срещу колониалния му статут и възможностите на свободната воля в Хонконг… и най-вече завиждаха на почти свободната от данъци изходна база. Няма значение. От 1841 година сме преживявали враждебно настроени парламенти, пожар, тайфун, чума, малария, ембарго, депресия, окупация и периодическите конвулсии, през които минава Китай и по някакъв начин ще успяваме пак да ги преживяваме.