Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Един обир винаги ли е толкова сложен? — попита Гер. — Струва ми се, че в последно време ти започна да броиш дори листата по дърветата.
— Дотам още не съм стигнал — отвърна Алтал. — Когато обаче планираш обир, винаги трябва да се опиташ да предвидиш всички възможни варианти на събитията. Само крадецът, който използува главата си, я запазва.
— Ще го запомня.
— Добре. Сега нека се смесим с гостите. Гости вероятно всеки момент ще се събуди. Не е ял цели шест часа, а обикновено не може да издържа повече.
— Заради това ли спи на стола си?
— Предполагам, че тази е една от причините. Вероятно има и друга: сигурно вече не може да се движи. Не прави никакви физически упражнения, а тежи като вол. Навярно краката вече не го държат.
Празненството започна нормално. Галбак държа едно доста пищно слово и накрая предложи наздравица за вожда.
Думата „наздравица“ бе посрещната с въодушевление.
Гости леко кимна в знак на благодарност и се нахвърли върху храната с настървението на лешояд.
Алтал изчака дебелакът да позасити глада си с около половин свински бут и след това се отпусна в стола си и заговори.
— Гости, дали съм ти разказвал историята за лудия, когото срещнах веднъж в северен Кагвер?
— Не си спомням да си ми я разказвал, Алтал — отвърна дълбокомислено Гости, без да спира да мляска. — Ти пък как успя да разбереш, че е луд? Не си спомням кагверец, който да не е бил малко странен.
— Кагверецът, за когото ми е думата, беше по-странен от останалите, Гости — отвърна Алтал. — Разхождаше се покрай края на света и прекарваше по-голямата част от времето си в разговори с Бога. Бях чувал, че много хора се обръщат към Бога, но този човек си мислеше, че Бог му отговаря.
— Значи наистина е бил луд — съгласи се Галбак.
— Разкажи ни тази история, Алтал — обади се някой от присъствуващите.
— С удоволствие — отвърна Алтал. — Това се случи преди доста време. Бях влязъл в Кагвер откъм Хуле, защото имах работа там, и когато минах покрай края на света, чух, че някой си говори сам.
После описа подробно лудия старец и разказа фантастична история, която нямаше почти нищо общо с истината.
Обстановката ставаше все по-шумна и оживена и избухнаха първите кавги. Доброто настроение се върна чак вечерта, когато се появиха първите делви с обработена медовина.
Час след това започнаха песни. Малко по-късно започна да се разнася хъркане.
— Гер, занеси силната медовина на пазачите пред склада — каза Алтал. — После иди в конюшнята и оседлай конете.
— Слушам — отговори Гер.
— Знаеш ли какво искам от теб? Искам да разсееш Хном достатъчно дълго, за да мога да предам на Еми Книгата на Генд.
— Ще се справя, Алтал — увери го Гер.
Малко след като Гер излезе, се измъкна и Хном. След няколко минути Алтал даде знак на Генд.
Човекът с огнените очи се изправи, сложи бронзовия си шлем и тихо излезе от помещението.
Алтал бавно брои до сто и след това също стана. Погледна още веднъж пияните арумци и се запъти към вратата.
— Защо се забави? — прошепна Генд.
— Исках да се уверя, че не е останал нито един буден — отвърна Алтал. — Хайде, да се залавяме за работа.
Тръгнаха по коридора и след малко изкачиха трите стъпала, водещи към съкровищницата. Двамата стражи лежаха неподвижно пред входа на стъпалата и хъркаха.
— Да ги убием ли? — попита Генд.
— В никакъв случай — отвърна категорично Алтал. — Убитите винаги привличат вниманието, а това е последното, което ни трябва. След като откраднем златото, ще заключа и съкровищницата ще изглежда така, както е изглеждала винаги. Ако извадим късмет, ще се сетят да надникнат в нея чак след два-три дни, така че ще разполагаме с достатъчно време.
— Умно — каза Генд с възхищение.
— Радвам се, че одобряваш действията ми — каза Алтал, изкачи трите стъпала и огледа ключалката.
— Ще се справиш ли? — попита нервно Генд.
— С такава ключалка ще се справи дори Гер — отвърна надуто Алтал, измъкна от ботуша си дълга бронзова игла, бръкна с нея в ключалката и се чу шумно щракане.
— Готово — каза Алтал и открехна тежката врата. — Влез. Аз после ще затворя.