Сибирски тайни

— Охо! — засмя се Ирина. — И какво обещават при такава масирана атака?

Настя вдигна два пръста.

— Два дена? А каква е диагнозата? Грип?

Етапът с кимането приключи, започна етап с отрицателни жестове.

— Бронхит?

Настя си помисли, че докато Ира изброи всички заболявания, които знае, главата й ще се развинти от въртене. Но опитната Ирина стигна до ларингита много бързо.

— Ясно. Чистяков знае ли?

Ето на, пак трябва да върти глава… Свят й се зави!

— Да му кажа ли?

И пак! Ама на какво прилича това! Трябва да остави клетата си глава на мира и да опита да използва други части на тялото. Настя отчаяно размаха ръце.

— Добре, добре, разбрах — отново се засмя Ирина. — Между другото, защо си облечена? Коротков ми писа, че трябва да си по халат и в леглото.

Господи, как тия актьори успяват без нито една дума, само с мимика, жестове и пози да изразяват цели свързани фрази и оформени мисли, та и чувства? На Настя й бе нужно доста време, за да обясни един съвсем прост факт: не може да заспи, защото я боли гърлото, не може да диша и постоянно нещо й пречи. Малката Анютка се смя до сълзи, докато гледаше този „театър на мимиката и жеста“. Всъщност можеше да напише съобщение тук, в скайпа, но Настя се сети за това, когато вече не беше нужно.

— Кажи на Юрка, че довечера ще се прибера от снимки към единайсет часа — заръча Ира. — При вас ще е… Колко?

„Два часът“ — отговори Настя с пръсти.

— Сигурно той вече ще спи. Жал ми е да го будя. Но ти за всеки случай го предупреди, че ще чакам да ми се обади до дванайсет по московско време, ако може — да ми звънне. В дванайсет си лягам, утре ще ставам в шест. Край, Настюша, целувам те, обичам те, чао. Оздравявай!

Настя излезе от скайпа и се зае да търси в интернет местни сайтове. Искаше да научи какво пишат журналистите за убийствата на еколозите и как жителите на Вербицк възприемат и коментират материалите им.

Информация се намери колкото щеш, също тъй огромен беше броят на коментарите във форумите под всеки текст. Всичко обаче не изглеждаше точно така, както им го бе разказал вчера Виктор Егоров. Дали майорът не бе сметнал за нужно да посвещава почти непознати хора в подробностите, или пък цялата истина не бе стигнала до него? А можеше и просто да не беше напълно трезвен. Но както се разбра, журналистите знаеха много повече. А дали тяхната информация беше вярна — не беше ясно…

При всяко положение, от коментарите във форумите излизаше, че сред гражданите съществува твърдо убеждение: някакво обществено обединение на еколози е провело изследване в някаква лаборатория. И резултатите от него дават солидни основания да се говори за екологични проблеми в северната част на града и прилежащите й територии. Ето защо е напълно разумно федералната магистрала да се прокара точно оттам, от северната страна на Вербицк, а екологично чистата южна част на покрайнините да не се засяга. Само че кметът Смелков поради лична користна заинтересованост иска магистралата да мине откъм юг. Подкрепя го група бизнесмени, която вече е изкупила цялата земя там, и когато пътят бъде построен, те ще си натъпчат джобовете и ще бутнат доста от сухото и на кмета.