Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Каин и Авел [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каин и Авел [bg]

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“.   Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.
1 ... 24 25 26 27 28 29 30 31 32 ... 228
Перейти на страницу:

— Всъщност, скъпа, и Джон не знае почти нищо за него — сподели тя по телефона, — освен че е доста красив.

Мнението на Джон по този въпрос бе потвърдено от Ан и Мили. Когато Ан отиде у своите приятели, Хенри Осбърн, който се топлеше край камината, стана на мига, та Мили да ги запознае. Беше висок малко над метър и осемдесет, с тъмни, почти черни очи, черна права коса, строен и атлетичен. На Ан тутакси й стана много приятно, че тази вечер ще й кавалерства такъв преливащ от сили младолик мъж, докато Мили ще се задоволява със съпруг, който до ослепителния си колега от университета изглеждаше доста стар. Ръката на Хенри Осбърн беше превързана и прихваната за рамото с бинт, който почти скриваше вратовръзката на Харвардския университет.

— Рана от войната ли? — попита състрадателно Ан.

— Не, седмица, след като се върнах от Западния фронт, паднах по стълбите — засмя се той.

Това бе от малкото вечери напоследък, когато времето за Ан отлетя неусетно. Хенри Осбърн отговори на всичките й изпитателни въпроси. След като се дипломирал в „Харвард“, бил работил в агенция за недвижими имоти в родния си град Чикаго, но когато избухнала войната, не се стърпял и отишъл да им натрие носовете на германците. Знаеше какви ли не забавни истории за Европа, разказваше за живота си на млад лейтенант, който на Марна е защитавал честта на Щатите. След смъртта на Ричард Мили и Джон виждаха Ан за пръв път тъй засмяна и се спогледаха многозначително, когато Хенри попита дали може да я изпрати с колата.

— Какво възнамерявате да правите сега, след като сте се прибрали в страна, сякаш създадена за герои? — поинтересува се Ан, щом Хенри Осбърн подкара по Чарлс стрийт.

— Още не съм решил — отвърна той. — Добре че ми се намират малко пари, мога и да не бързам. Нищо чудно дори да регистрирам своя фирма за недвижими имоти, и то тук, в Бостън. Още от времето, когато следвах в Харвардския университет, се чувствам като у дома си тук.

— Значи няма да се връщате в Чикаго?

— Нищо не ме тегли натам. И майка ми, и баща ми починаха, единствено дете съм и мога да започна на чисто където реша. Къде да завия?

— О! Първата вдясно — каза Ан.

— На Бийкън Хил ли живеете?

— Да. На стотина-двеста метра нагоре по Честнът, червената къща на ъгъла на Луисбърг скуеър.

Хенри Осбърн спря автомобила и изпрати Ан до входната врата. Пожела й „лека нощ“ и си тръгна още преди тя да му е благодарила. Младата жена загледа как автомобилът се спуска по Бийкън Хил — искаше й се отново да се види с Хенри. Беше много щастлива, макар и не особено изненадана, когато на другата заран той й звънна по телефона.

— Бостънският симфоничен оркестър, Моцарт и онази нашумяла напоследък знаменитост, Малер. Дали ще ви убедя за следващия понеделник?

Ан бе постъписана, задето очаква с такова нетърпение да стане понеделник. Сякаш цяла вечност не я бе ухажвал мъж, който й е симпатичен.

Хенри Осбърн бе точен до минутата, двамата се ръкуваха доста непохватно и той прие да пийне едно уиски със сода и лед.

— Сигурно е приятно да живееш на Луисбърг скуеър. Късметлийка сте.

— Сигурно. Всъщност не съм се замисляла за това. Родена съм и съм израсла на авеню „Комънуелт“. Тук ми се струва доста застроено.

— Не е изключено и аз да купя къща на Бийкън Хил, стига да реша да се установя в Бостън.

— В квартала рядко се появяват къщи за продан — отбеляза Ан, — но може и да ви провърви. Дали да не тръгваме? Не обичам да закъснявам за концерт и да се налага да стъпвам по краката на хората, докато си стигна до мястото.

Хенри си погледна часовника.

1 ... 24 25 26 27 28 29 30 31 32 ... 228
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)