Танц със сенки [bg]

— Мисля, че това ще продължи много, много дълго — подсмихна се Змиорката.

Така мислеше не само гаракецът. Някои от студентите откровено скучаеха, Кли-кли поглеждаше с интерес към лъскавия нож, оставен до трупа, а Делер отчаяно се прозяваше, покривайки уста с масивната си длан. Халас нетърпеливо се въртеше в стола, като постепенно цветът на лицето му се променяше от блед към червен. И в момента, когато приказливият професор започна да анализира десетия клиничен случай от своята практика, търпението на гнома свърши.

— А-а-а! Кълна се в ледените червеи! — изрева гномът. И като скочи от стола, решително закрачи в нашата посока.

— Къде тръгнахте, скъпи?! — извика изненаданият професор. — Ами зъбът?

Всички студенти се събудиха от дрямката и зяпнаха гнома.

Чувайки въпроса, Халас спря, обърна се и показа на присъстващите неприличен жест, от който бедният професор се хвана за сърцето. Останал доволен от резултата, гномът с гордо вдигната глава се запъти към изхода.

— Дотук с изваждането! — изплю Делер, присъединявайки се към нас.

Кли-кли не каза нищо, само трагично въздъхна и подсмръкна с нос.

— И къде отиваме сега, Халас? — попита Делер.

— Да пием! — измърмори гномът.

— Какво? — не повярва джуджето.

— Казах, че отиваме да пием — изръмжа Халас. — Да не оглуша? Може пък пиенето да притъпи проклетата болка!

На изхода от сградата се натъкнахме на същото момче, което ни доведе до приказливия професор. Гномът се вкопчи в него като гладен гхол в кост с гранясал костен мозък:

— Къде е най-близката кръчма?!

— Кръчма?

— Да! Кръчма, механа, пивница или каквото и да е друго място, където можеш да се напиеш?!

— А! „Слънчевата капка“. Тя е съвсем близо до университета! През парка и надясно.

Гномът изгуби всякакъв интерес към нашия водач и се втурна по стълбите.

— Благодаря ти — каза на момчето Кли-кли. За разлика от гнома, гоблинът винаги се стараеше да бъде вежлив и дискретен.