Танц със сенки [bg]

— О, вярвам ти, тайната рецепта на гоблинския буламач, който така замъглява мозъка, много го търсят…

— Бля-бля-бля! Изглежда, пристигнахме.

Зад дърветата се показа жълта триетажна сграда с широко стълбище, на което количеството студенти можеше да си съперничи с броя на гномите на Полето на плевелите.

— Изпити? — попита Делер, гледайки прелистващите книги студенти.

— Да, днес е изпитът по анатомия за втори курс — намръщи се момчето. — Всички издържали ще отидат в „Слънчевата капка“ да празнуват. Така че довечера ще има голямо напиване!

— Ясно — ухили се Делер, сякаш самият той току-що е преминал същата тази анатомия и вече пиянства — Ъ-ъ… приятелю мой Халас! Ти нещо пребледня. Да не те хвана шубето?

— Гномовете не се страхуват! — гордо каза Халас и с уверени стъпки се заизкачва по стълбите.

— Само да не припадне — прошепна ми Кли-кли.

Гномът, който първи се хвърли в боя в двореца на Сталкон и не се уплаши от съществата, появили се след магията на слугите на Неназовимия в Харгановата пустош, сега се тресеше като трепетликов лист на есенен вятър.

— Ако припадне, Делер ще го хване — успокоих Кли-кли аз.

Ние влязохме в сградата и продължихме по дълъг коридор, претъпкан с възбудени студенти, след което се озовахме в зала, където видимо се провеждаше лекция.

Подът на залата рязко слизаше надолу към катедра, до която някакъв белокос преподавател принуждаваше двадесетина студенти да гледат как той с помощта на трион и нож разфасова проснатия на желязна маса труп.

— Господин професор! — извика нашият водач. — Доведох ги!

Професорът се отказа от опитите да отвори черепа на нещастния покойник и, присвивайки очи, за да ни фокусира, каза:

— Е, най-накрая! И колко са много!

— Само него го боли зъба — бързо каза Делер и посочи с пръст Халас.

Халас подскочи и изгледа злобно джуджето.

— Гном? Хм… Какво пък, това ще бъде опознавателно — каза професорът и остави триона настрана. — Заповядайте, почтени, заповядайте.

— Това е, приятели — обречено въздъхна Халас. — Дойде ми реда за рачешката шейна10.

— Върви, не се страхувай — побутна го Делер. — Гарет, идваш ли?

— Не — отвърнах аз. — По-добре да поседя ей тук на скамейката.

— Напразно, такова представление ще пропуснеш! — Кли-кли весело заподскача по стълбите след Делер и Халас.

Аз седнах на една от скамейките и започнах да наблюдавам как слагат Халас да седне на стол, поставен до масата, където лежеше трупът. Професорът изми ръцете си и взе нещо подобно на инструмент за изтезание на палач-садист.