Вътрешно разследване [bg]

— Не — каза тя. — Нищо не ми е направил. Просто работата не ми хареса и напуснах. Защо ми задавате тези въпроси?

Лидия Морели беше споменала, че използвали годеника на Тайлър, за да я принудят да си мълчи. Цялата история се бе случила преди осем години, а Тайлър имаше деца, така че Демарко предположи, че се е омъжила за въпросния годеник.

— Кой е съпругът ви, Джанет? — попита Демарко.

— Не съм омъжена.

— Тогава кой е бащата на децата ви?

— Не е ваша работа.

— Джанет, аз работя за правителството. Колко време, мислите, ще ми отнеме да разбера това, което искам?

— Ама че гадняри. Защо не ни оставите на мира? Какво ще направите? Ще ми вземете децата? Ще депортирате баща им?

— Не, за бога! — възкликна Демарко. За какво изобщо говореше тя?

Тайлър скри лице в ръцете си и се разхлипа, което накара Демарко да се почувства още по-зле отпреди.

— Джанет — каза той, — нищо лошо няма да причиня на децата ви. Просто искам да знам…

— Името на годеника ми е Хюсеин Халас. Той е от Йордания и не сме женени, защото не може да получи развод от жена си. Има ли още нещо, което искате да знаете?

— Казах ви. Искам да знам дали Пол Морели ви е наранил. И дали ви изнудва по някакъв начин, за да си осигури мълчанието ви.

— Не — каза тя, но без да го погледне. — Мога ли вече да си вървя?

Демарко не можеше да измисли нищо, с което да я накара да проговори.

— Да, можете да си вървите.

Тайлър моментално се изправи, нетърпелива да избяга от Демарко възможно най-бързо. Той наистина се чувстваше като гадняр, след като я беше притиснал така, затова се опита да я успокои.

— Не се притеснявайте, Джанет. Обещавам, че по никакъв начин няма да навредя на семейството ви.

Демарко нямаше представа дали ще може да спази даденото обещание.