Под прикритие [bg]

— Кога си посещавала медицинското училище? — запита той.

Джесика го целуна по бузата.

— По-добре ли се чувстваш?

— Да, докторе. Много по-добре.

— Искаш ли да ми разкажеш за това?

Той го направи. Джесика слушаше мълчаливо, пръстите й нежно масажираха слепоочията му. Докосването й го успокояваше. Майрън си помисли, че вероятно в живота има по-приятни неща от това да лежи във ваната, облегнат на жената, която обичаше, но в никакъв случай не можеше да си представи какви бяха те. Болката започна да изчезва.

— Кои мислиш, че са били тези типове? — запита Джесика.

— Нямам представа — отговори Майрън. — Смятам, че са наети бандити.

— И искаха да знаят къде е Грег, така ли?

— Така изглежда.

— Ако двама подобни бандити търсеха мен — каза тя, — аз също щях да изчезна.

Същата мисъл се бе появила и в главата на Майрън.

— Да — съгласи се той.

— Е, каква е следващата ти стъпка?

Той се усмихна и затвори очи.

— Какво? Няма ли да има лекции? Няма ли да ми кажеш, че това е прекалено опасно?

— Досадно клише — отвърна тя. — Освен това тук има и нещо друго.

— Какво имаш предвид?

— Нещо в цялата тази история, което не ми казваш.

— Аз…

Тя докосна устните му с пръст.

— Просто ми кажи какво възнамеряваш да правиш.

Той отново се отпусна назад. Ужасяващо беше с каква лекота Джесика прочете мислите му.