Под прикритие [bg]

— Само дето не беше наистина Соупи. Просто приличаше на него.

— Все тая.

Майрън се намеси:

— Познаваш ли Карла?

— Карла?

— Момичето, с което беше Грег.

— Така ли се казва? Не, нямах възможност да се запозная с нея. Не се запознах и с Грег. Той просто се напъха тук инкогнито. Не ги притеснявахме.

Барманът се изпъчи наперено, сякаш щеше да отдаде чест.

— В това заведение защитаваме знаменитостите — каза той и посочи към Майрън с парцала. — Кажи го и на другите момчета, а?

— Ще го направя — обеща Майрън.

— Истината е, че отначало не бяхме сигурни дали това въобще беше Грег Даунинг.

— Също като със Соупи — добави Боун.

— Точно така. Само дето този път наистина беше той.

— Онзи също приличаше на Соупи. Страхотен актьор е този Соупи.

— Да, и какъв прякор.

— Целият си е талант — съгласи се Боун.

— Идвал ли е тук и преди? — запита Майрън.

— Онзи, дето прилича на Соупи ли? — попита Боун.

— Глупак — изруга Джо, размахвайки парцала към Боун. — Защо, по дяволите, би искал да знае за него? Той говори за Грег Даунинг.

— Откъде, мамка му, мога да знам? Да не би да ти приличам на врачка?

— Приятели — обади се Майрън.

Джо вдигна ръка.

— Съжалявам, Майрън. Повярвай ми, това обикновено не се случва тук в „Швейцарската хижа“. Всички се разбираме чудесно, нали, Боун?

Боун разпери ръце.

— Кой с кого не се разбира? — запита той.

— Точно това исках да кажа. Не, Майрън, Грег не е от редовните ни клиенти. Това беше първото му идване тук.

— Същото като с Братовчеда Бруси — добави Боун. — И той дойде само веднъж.

— Да, но му хареса, сигурен съм.

— Поръча си второ питие. Това трябва да ти говори нещо.

— Така си е. Две питиета. Можеше да пийне само едно и да си тръгне. Е, пи само диетична кола, но все пак.

— Ами Карла? — запита Майрън.

— Кой?

— Жената, която беше с Грег.

— Какво за нея?

— Тя идвала ли е тук преди?

— Никога преди не съм я виждал. Боун?

Боун поклати глава отрицателно.

— Никога. Щях да я запомня.

— Какво те кара да мислиш така?

Джо отговори без колебание:

— Сериозни цици.

Боун сви ръце и ги постави пред гърдите си…

— Огромни.

— Не че беше хубава или нещо такова.

— Въобще не — съгласи се Боун. — Малко старичка за него.

— Колко стара? — запита Майрън.

— По-стара от Грег Даунинг със сигурност. Бих казал към края на четиридесетте. Боун?

Боун кимна.

— Но със страхотни цици.

— Огромни.

— Мамутски.

— Да, мисля, че това го схванах — намеси се Майрън. — Нещо друго?

Те изглеждаха озадачени.