Отвличането [bg]

Минаха още десет минути. Рисуващото куче бе сменено от дебел готвач, който построи пирамида от гъби и едва не се разплака, когато тя се срути на земята. Госпожа Гладуел застана пред телевизора, втренчи се сърдито в Тео и обяви:

— Време е да се връщате в класните стаи.

В този миг на екрана се появи огромен надпис: „Важни новини“. Секретарката усили звука и директорката се премести встрани. Тео въздъхна с облекчение и благодари на Бог за чудото.

Шефът на полицията стоеше зад висока катедра. Зад гърба му се бяха наредили няколко униформени мъже. В десния ъгъл се виждаше инспектор Слейтър, облечен със сако и вратовръзка. Всички изглеждаха уморени.

Шефът започна да чете от бележките си. Те съдържаха информацията, предоставена на Тео два часа по-рано. Полицаите чакаха резултатите от ДНК анализа, но бяха почти сигурни, че тялото от реката не е на Ейприл Финмор. Последваха някои подробности около размерите и състоянието на трупа. Експертите правеха всичко по силите си, за да го идентифицират, и щяха да приключат съвсем скоро. Колкото до Ейприл, в момента се проверяваха различни следи. Репортерите зададоха редица въпроси и шефът на полицията се впусна в дълги обяснения, без да каже нищо ново.

Когато пресконференцията приключи, осмокласниците се чувстваха облекчени, но тревогата им не беше изчезнала. Полицията нямаше представа къде е Ейприл или кой е похитителят й. Джак Лийпър все още беше главният заподозрян. Но тя поне не беше мъртва. Дори и ако най-ужасното се бе случило, приятелите й не го знаеха.

След като децата напуснаха залата и отидоха в класните стаи, Тео си обеща да бъде по-внимателен в бъдеще. Току-що бе успял да се размине с истински скандал, който щеше да го превърне в посмешище пред цялото училище.