Доктор Стъклен [bg]

По-бедните улици празнуваха още по-ревностно — докато трамваят чакаше пред Стаили Хоспитъл, Лангтън плъзна поглед по улиците с имена на цветя от отсрещната страна — Холи Стрийт, Дейзи, Роуз, Айви — и видя гирлянди в червено, бяло и синьо, опънати между къщите. А когато трамваят тръгна рязко напред сред припукващия съсък на искрите, инспекторът зърна хора на стълби, които прикрепяха трицветни ленти по стълбовете на уличното осветление.

После, унесен от монотонното движение на трамвая, Лангтън притвори клепачи и задряма. В съзнанието му се надигнаха образи: мъжът без лице, професор Колдуел Чивърс, безумният скок над крилата на шлюза, сестра Райт, разкопчаваща роклята си. Сара.

Инспекторът се събуди, когато трамваят спря с внезапно тръсване. Огледа се, примига объркано и позна черквата „Света Троица“ на Мъртън Роуд. После изтрополи надолу по спираловидните стъпала до долната платформа и скочи на уличния чакъл точно в момента, в който кондукторът удари звънеца за тръгване. Все още сънен, Лангтън закрачи към черквата. Ако си спомняше добре, Глочестър и Уорчестър Роудс се падаха вляво.

Повечето пешеходци тук бяха облечени прилично, с чисти и изгладени, макар и леко овехтели дрехи. В простичките двуетажни къщи живееха работнически семейства, представляващи най-долното стъпало на йерархичната стълбица на уважаваното почтено общество.

Дядото на самия Лангтън беше живял на Уорчестър Роуд преди несломимото му трудолюбие и напредъкът му в инженерните науки да бяха извели семейството до Евертън Брау и още по-нагоре.

Лангтън намери адреса на Кеплер и Дърам на Глочестър Роуд и видя, че пред къщата вече е спрян полицейски кабриолет. Жилеста жена в синя престилка отвори вратата и посочи нагоре по стълбите, където Макбрайд и още един полицай ровеха из дрехи, нахвърляни върху едното тясно легло в стаята. Краката и на двете легла бяха потопени в малки купички с керосин, за да попречат на хлебарките да се катерят по спящите през нощта. Зловредната миризма на горивото се смесваше с миризмите на влажен гипс и тютюн.

— Някакви находки, сержант?

— Няколко, сър — Макбрайд заведе инспектора в ъгъла на стаята до дъбов скрин с чекмеджета. Отгоре на скрина лежаха два кочана с официални пощенски бланки за телеграми — повече от половината бланки на всеки кочан бяха използвани. До тях бяха пръснати отрязъци от железопътни билети за електрическата линия Ливърпул-Саутпорт и от линията Грейт Уестърн до гара Юстън в Лондон, както и броеве от Ливърпул ехо от последните четири дни и разнообразни писалки и моливи.

Лангтън взе единия кочан и пристъпи до прозореца. През прашното стъкло влизаше достатъчно светлина, че да се видят вдлъбнатите белези от писаното, останали по долните бланки.

— В управлението би трябвало да успеем да дешифрираме поне последното изпратено съобщение. Понякога обаче хората правят грешки, докато пишат телеграми, тогава просто късат сгрешената и почват наново.

Макбрайд се ухили.

— Пратих полицай Нейлър в задния двор да прерови боклука на старата хазяйка, сър. Боклукчиите ще минат чак утре, така че по-голямата част от сметта от цялата седмица е на наше разположение.