Ще бъдеш ли тук? [bg]

— Това ми е пределно ясно — потвърди Елиът, — но…

— Но какво?

— Когато майка ми си отиде, Вие настояхте да Ви имам доверие и ми обещахте, че когато имам нужда от помощ, Вие ще бъдете край мен…

— Това продължава да е в сила, синко.

— Е добре, днес аз имам нужда от Вас. Имам нужда не само от полицая, но и от приятеля Малдън: от полицая — за да направи този анализ на отпечатъците, и от приятеля — за да ми се довери дори ако засега не мога да му дам никакво свястно обяснение.

— Мда — въздъхна Малдън, — търкаляш красиви фрази, но аз не мога да предприема изследване на пръстови отпечатъци просто ей така! Необходими са разрешения, трябва да се пишат доклади. Когато се вземат отпечатъци, се вика бригада от техническата лаборатория. На всичко отгоре подобно нещо може да се проточи няколко дни, дори няколко седмици…

— Но резултатът ми трябва много бързо!

За минута Малдън потъна в размишления, чешейки се усилено по главата. От известно време неговата звезда в комисариата бе помръкнала. Официално го упрекваха, че пет пари не дава за официалната йерархия и често използва не съвсем праволинейни методи, за да постигне целта си. Всъщност не можеха да му простят праволинейността, че бе тласнал прекалено далеч едно разследване за корупция, засегнало редица важни клечки в градската община.

Малдън знаеше, че го държат на мушка и че новият му помощник бе прикрепен към него най-вече за да го следи в изчакване да направи погрешната стъпка. Достатъчно много причини, които би трябвало да го подтикват към предпазливост и благоразумие, но, от друга страна, той бе длъжен да изпълни даденото обещание. Обещание, което бе дал преди двадесет години на едно дете, което току-що бе загубило своята майка.

— Върти ми се една идея как да вземем отпечатъци, без да минаваме през обичайната процедура — заяви той внезапно.

— И как ще стане?

— Ще видиш — отвърна му той с тайнствен вид. — Това е толкова според правилника, колкото да теглиш един шут по задника на шефа, но ще се опитам да мине.

Върнал се веднъж в хола, той изпрати Дъглас да купи две тубички от много рекламираното ново лепило Super Glue, появило се съвсем наскоро на пазара.

— И къде, по дяволите, ще намеря подобно нещо в два през нощта? — ядоса се Дъглас.

Малдън даде на своя помощник точния адрес на един магазин за фотоапарати, който бе отворен през цялата нощ и който продаваше това лепило, защото бе производство на Кодак.

Докато Дъглас бе навън, за да изпълни поставената му задача, полицаят коленичи, за да разгледа на свой ред странния надпис, гравиран върху запалката.

— Millenium Edition? Какво ще рече това? — попита той, обръщайки се към Мат.

— По този въпрос знаем не повече от Вас — призна Мат, отваряйки кутия с Кока-Кола.