Галвестън [bg]

Роки си избра пола, блуза и бански костюм от две части, а след като я насърчих, се върна за две потничета и чифт джинси. В една дрогерия „Кей енд Би“ намерихме четки за зъби и прочее, освен това си купих електрическа машинка за подстригване. Обядвахме недалеч от хотела до крайбрежната дига в някакво заведение от протрито дърво и бетонни стени с избледнели рисунки на морски животни. Докато ядяхме във вътрешния двор, до дигата се събра група тийнейджъри, които пушеха и позьорстваха. Роки прегърби рамене и извърна лице от тях. Отхапа само няколко хапки от чийзбургера си.

Тифани си изяде пържените картофи с фин маниер. Роки поглеждаше ту сестра си, ту тийнейджърите — като че ли не искаше да ги гледа, ала не можеше да се въздържи. Ровичкаше из храната си, поглеждаше към хлапетата, после рисуваше с клисав картоф шарки в кетчупа.

Прокарах два бургера с един „Будвайзер“, отпуснах се малко назад и издишах горещия солен въздух, събрал се в дробовете ми.

— Как ти се струва? — попитах я.

— Ъ? — Тя си изпусна картофчето. — Исках да кажа, благодаря.

— Как ти се струва тук? Нормално ми изглежда.

— Става.

— Бас държа, че на нея плажът ще й се хареса.

— Да. — Тя скръсти ръце на масата, наведе поглед към Тифани и усмивката й замръзна.

— На бас, че можеш да си намериш някъде тук работа като сервитьорка. Сладка си. Ще те вземат.

— Може би.

Един сервитьор с провиснали къси гащи започна да прибира чиниите ни и попита Роки дали нейната е свободна. Тя каза не, но аз поръчах да опаковат храната. Когато той се отдалечи, Роки едва повдигна лице, заета да мести промазаната с восък покривчица.

Огледах стените: опънати рибарски мрежи с накичени пластмасови раци и лангусти, един марлин[15], монтиран над входната врата, вестникарски статии в рамка от урагана през 1900 г. Миналото тук постоянно излизаше на повърхността, а тя непрекъснато се пропукваше.

— Какво ти има? — попитах.

Тя изглеждаше обидена.

— За какво говориш?

— Цупиш се.

— Не знам. Искам да кажа, просто понякога ме прихваща. — Очите й блеснаха, щом го каза. — Преди се справях добре, много не му мислех. Просто всичко това… Нали разбираш.

— Да.

— Просто… всичко след снощи…

— Ще се оправим. Никой няма да ни намери.

Тифани бързо вдигна глава и заби пръст в брадата ми.

— Намерих ви!

— Знам — каза ми Роки. — Тоест знам, че си прав. Просто така стоят нещата. Сега и после, предполагам. Не е много честно. — Тя си избърса окото и прехапа устна. — Просто се питах дали за мен нещо ще се промени.

Замислих се над проблема й, извадих една цигара, чукнах я в масата и казах:

— Не изглежда честно, защото е напълно случайно. Но точно заради това е честно. Схващаш ли? Честно е, колкото е честна лотарията.

— Глупости, Рой, и това трябва да ме успокои?

Запалих цигарата и се отдръпнах от масата, за да мога да си изпъна краката.

— Да — казах.