Големите малки лъжи [bg]

— Тя е една заблудена жена, ето каква е — каза Рената. — Категорично отказа да допусне, че драгоценното ѝ дете е способно да направи онова, което е направило. Казала съм на Амабела да стои настрана от тоя Зиги. Ако бях на ваше място, щях да кажа същото на момчетата.

— Може би няма да е зле — отвърна Пери. — Не искаме да се забъркват с лоша компания от първия ден. — Каза го небрежно и шеговито, сякаш не приемаше разговора им сериозно, но Селест познаваше Пери, и подозираше, че се преструва. Той имаше параноя във връзка с малтретирането заради лични преживявания като дете. Превръщаше се в нещо като агент от тайните служби в присъствието на момчетата, очите му се стрелкаха подозрително и обхождаха парка или детската площадка в търсене на груби деца, зли кучета или педофили.

Селест отвори уста.

— Ъм… — каза. Те са на пет. Това не е ли малко прекалено?

И все пак имаше нещо тревожно около Зиги. Тя го видя съвсем за малко в училище и не можеше да прецени какво точно, но имаше нещо в лицето му, в него самия, което я караше да се чувства неловко и я изпълваше с недоверие. (Но от друга страна, той бе само на пет, точно като момчетата ѝ! Как бе възможно да си мисли такива неща за едно петгодишно дете?)

— Мамо! Хайде! — Джош задърпа ръката на Селест.

Тя вкопчи пръсти в чувствителното си дясно рамо.

— Ау! — За миг я прониза толкова остра болка, че ѝ призля.

— Добре ли си? — попита Рената.

— Селест? — Пери виновно я погледна. Той много добре знаеше причината за болката в рамото ѝ. Щом се върнеше от Виена, в пътната му чанта щеше да има изящно бижу. Още едно попълнение за колекцията ѝ. Тя никога нямаше да го сложи, а той никога нямаше да попита защо.

За момент Селест изгуби дар слово. Устата ѝ се изпълни с думи, огромни и тежки като камъни. Представи си как ги оставя да се изсипят навън.

Съпругът ми ме бие, Рената. Никога по лицето, разбира се. Той е твърде изискан за това. Твоят мъж бие ли те?

И ако го прави, има един въпрос, който наистина ме интересува: Ти посягаш ли да удариш в отговор?

— Добре съм — отвърна тя.