Обитаемый остров
- Автор: Стругацкие Аркадий и Борис
- Серия: Камерер #1
- Язык: болгарский
- Год: Наследник Стругацких
- Переводчик: Максим Стоев
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Обитаемый остров». Краткое содержание книги:
Максим разбра, че се намира в гигантски капан и контактът ще бъде възможен едва тогава, когато му се удаде буквално да преобърне наопаки погрешните представи, създадени за десетилетия. Изглежда, тук вече се бяха опитвали да направят това, съдейки по разпространеното възклицание „массаракш“, което буквално преведено означаваше „свят наопаки“. Освен това Гай разказа за една чисто абстрактна математическа теория, разглеждаща Света по друг начин. Тя възникнала в древността, била преследвана някога от официалната религия, имала своите мъченици, получила математическа стройност в трудовете на гениални математици, но така си и останала абсолютно абстрактна, макар че, както болшинството абстрактни теории, все пак бе намерила практическо приложение съвсем неотдавна, със създаването на свръхдалекобойни снаряди.
След като обмисли и съпостави всичко, което знаеше, Максим разбра, че, първо, през цялото време тук е изглеждал луд и ненапразно неговите ментограми са включени в шизоидното „Вълшебно пътешествие“. Второ, проумя, че още дълго време трябва да мълчи за чуждопланетния си произход, ако не иска да се върне при Хипопотама. Това означаваше, че Обитаемият остров няма да му се притече на помощ, че може да разчита единствено на себе си и че сглобяването на нулев предавател се отлага за неопределено време, а той самият е заседнал тук задълго и може би — массаракш! — завинаги. Безнадеждната ситуация едва не изби почвата под краката му, но той стисна зъби и се застави да разсъждава логически. На мама ще й се наложи да преживее тежко време. Ще й бъде безкрайно зле. Само тази мисъл убиваше всяко желание да разсъждава логически. „Проклет да е този бездарен затворен свят! Имам само два изхода — или да се измъчвам за невъзможното и от безсилие да си хапя лактите, или да се стегна и да живея истински, така, както съм се стремял винаги да обичам приятелите си, да си поставям цели, да се боря, да побеждавам, да търпя поражения, да получавам удари и да им отвръщам — каквото и да е, само да не чупя ръце от отчаяние.“ Той се отказа от разговорите за строежа на Вселената и започна да разпитва Гай за историята и социалната структура на Обитаемия остров.
С историята Гай беше зле, имаше само откъслечни познания и не притежаваше никакви научни трудове. В градската библиотека също нямаше сериозни книги. Но можа да разбере, че страната, приютила Максим, преди последната разрушителна война е била много по-обширна и е била управлявана от шайка бездарни финансисти и изродени аристократи, които обрекли народа на нищета, разложили държавния апарат с корупция и накрая започнали голяма колониална война със съседите си. Тя обхванала целия свят, загинали милиони и милиони, били разрушени хиляди градове, десетки малки и големи държави били изтрити от лицето на света, навсякъде се възцарил хаос. Настъпили дни на жесток глад и епидемии. Всеки опит за народно въстание бивал смазан от групичката диктатори чрез ядрени снаряди. Страната и светът вървели към гибел. Положението спасили Неизвестните Отци. Съдейки по всичко, това е била анонимна група от млади офицери от Генералния щаб, които в един прекрасен ден, разполагайки само с две дивизии и недоволни, че ги изпращат в атомната мелница, организирали преврат и взели властта. Това се случило преди двайсет и пет години. Оттогава положението значително се стабилизирало, а войната утихнала от само себе си, въпреки че никой с никого не беше сключвал мир. Енергичните анонимни управници наложили относителен ред, с твърди мерки развили икономиката най-вече в централните райони и превърнали страната в това, което е сега. Стандартът се повишил значително, животът потекъл мирно, общественият морал се издигнал до небивали висоти и изобщо всичко вървяло добре. Максим разбра, че политическото устройство на страната е твърде далече от идеалното и представлява някаква разновидност на военна диктатура. Но беше ясно, че популярността на Неизвестните Отци е извънредно голяма, и то във всички слоеве на обществото. Икономическата й основа оставаше неясна за младежа, защото половината страна бе още в развалини, военните разходи са огромни, преобладаващото болшинство от хората живееха повече от скромно. Но изглежда военната върхушка бе успяла да усмири апетитите на индустриалците, с което си беше извоювала популярност сред работниците, и същевременно да подчини работниците, с което бе спечелила популярност сред индустриалците. Впрочем, това бяха само догадки. На Гай, например, тези обяснения му се струваха странни: за него обществото бе единен организъм и той не можеше да си представи противоречията между социалните групи.