Обитаемый остров
- Автор: Стругацкие Аркадий и Борис
- Серия: Камерер #1
- Язык: болгарский
- Год: Наследник Стругацких
- Переводчик: Максим Стоев
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Обитаемый остров». Краткое содержание книги:
Една вечер, два-три дни по-късно, Максим и Рада гледаха телевизия. Излъчваха някакво много странно предаване, нещо като филм без начало и край, без определен сюжет, с безброй действащи лица — странни фигури, постъпващи твърде идиотски от гледна точка на кой да е хуманоид. Рада гледаше с интерес, току възкликваше, хващаше ръкава на Максим, един-два пъти дори заплака, но на него бързо му доскуча, чак задряма от унило-тревожната музика, когато на екрана изведнъж се мярна нещо познато. Той дори потърка очи. Позна Пандора — мрачен тахорг се промъкваше през джунглите, чупейки дърветата, после изведнъж се появи Олег с маяк в ръка. Съсредоточен и сериозен, той отстъпваше заднешком, спъна се в някакъв корен и се пльосна в блатото по гръб. С огромно смайване Максим позна собствената си ментограма, после още една и още една, но нямаше никакви коментари, свиреше все същата музика. После Пандора изчезна и отстъпи мястото на сляп мършав човек, който пълзеше по плътно покрит с прашна паяжина таван. „Какво е това?“ — попита младежът, сочейки с пръст екрана. „Предаване — нетърпеливо каза Рада. — Интересно е, гледай.“ Той така и не получи разумно обяснение. Дойде му наум, че това са спомените на десетки различни чужденци за техните планети. Но бързо се отказа от тази мисъл. Световете бяха прекалено страшни и еднообразни — задушни стаи, безкрайни коридори, задръстени с мебели, от които изведнъж започваха да никнат огромни бодли; вити стълби, спускащи се в непрогледния мрак на тесни кладенци; затворени с решетки мазета, натъпкани с мърдащи тела, между които надничаха болезнено неподвижни лица като от картините на Йеронимус Бош — това повече приличаше на болна фантазия, отколкото на реални светове. На фона на тези видения ментограмите на Максим сияеха с ярък реализъм, преминаващ поради темперамента му в романтичен натурализъм. Такива предавания се излъчваха почти всеки ден и се наричаха „Вълшебно пътешествие“, но младежът така и не разбра какъв е техният смисъл. В отговор на въпросите му Гай и Рада с недоумение свиваха рамене и отговаряха: „Предаване. Интересно е. Вълшебно пътешествие. Приказка. Ти гледай, гледай! Понякога е смешно, понякога страшно.“ Тогава той започна да се съмнява дали целта на изследванията на професора е бил контактът и дали това изобщо са били изследвания.
Този интуитивен извод косвено се потвърди десет дни по-късно, когато Гай се яви на конкурса в школата за подготовка на кандидатите за първи офицерски чин и започна да зубри математика и механика. Схемите и формулите от елементарния курс по балистика предизвикаха у него недоумение. Започна да разпитва Гай, който отначало нищо не разбра, после със снизходителна усмивка взе да му обяснява космографията на своя свят. И тогава се изясни, че Обитаемият остров не е кълбо, не е геоид и изобщо не представлява планета.
Обитаемият остров беше Светът, единственият свят във Вселената. Под краката на обитателите му беше твърдата повърхност на Световната сфера. Над главите им висеше гигантско, но с ограничен обем газово кълбо с неизяснен засега състав и не съвсем ясни все още физически свойства. Съществуваше теория, според която плътността на газа бързо нараства към центъра на мехура и там стават някакви тайнствени процеси, които предизвикват редовна промяна в яркостта на така нареченото Световно светило и обуславят смяната на деня и нощта. Освен краткопериодичните денонощни промени съществуваха и дългопериодични, пораждащи сезонните колебания на температурите и смяната на годишните времена. Силата на тежестта беше насочена от центъра на Световната сфера перпендикулярно към нейната повърхност. Накратко, Обитаемият остров съществуваше върху вътрешната повърхност на огромна кухина в безкрайната твърд, запълваща останалата Вселена.
Напълно шокиран, Максим започна да спори, но скоро се изясни, че с Гай говорят на различни езици и ще бъде много по-трудно да се разберат, отколкото един убеден последовател на Коперник би разбрал убедения привърженик на Птолемей. Причината беше в необикновените свойства на атмосферата на тази планета. Първо, извънредно силната рефракция повдигаше неимоверно хоризонта и от векове внушаваше на обитателите мисълта, че тяхната земя не е нито плоска, нито изпъкнала, а вдлъбната. „Застанете на морския бряг — препоръчваха учебниците — и проследете движението на кораб, напускащ пристанището. Отначало той се движи като по плоскост, но с отдалечаването си се издига все повече, докато се скрие в атмосферната мъгла, закриваща останалата част от Света.“ Второ, атмосферата беше много плътна и денонощно фосфоресцираше, така че никой никога не беше виждал звездното небе, а редките случаи на наблюдение на слънцето бяха записани в хрониките и служеха за основа на неизброимите опити да се създаде теория за Световното светило.