Вихреният танцьор

— Аз му казах същото. Изглежда не вярва на думите ми.

— Безсрамие!

— Не, аз нямах предвид…

— Възможно е няколко седмици да събуждаш интерес у него, но скоро ще съжалява, че държи в постелята си дете, което няма повече плът върху костите си, отколкото измършавяло врабче. — В сините очи на Джулия проблесна надежда. — И после той ще върне пак във Флоренция, и то при мен. Ти никога няма да успееш да го задържиш!

— Този въпрос никога не е стоял така — каза Санчия тихо. — Навярно забравяш, че му принадлежа като робиня. Той е човекът, който ме задържа.

По непонятна причина изглежда нейният отговор още повече разпали гнева на Джулия. С една изсъскана мръсотия тя затръшна вратата подире си.

Санчия сви недоумяващо рамене. После нахлузи обущата си и закопча роклята си. Томителният й поглед падна върху нарязаните ябълки и чашата вино върху сребърния поднос. Истинска ябълка! Преди доста години беше изяла една подобна, но тази тук изглеждаше по-узряла и по-сочна. Навярно все пак трябваше да хапне малко…

С въздишка тръгна към вратата. Лион представляваше за нея прекалено голяма неизвестност, за да си навлича гнева му. Не вярваше на Джулия, че по-дългото чакане няма да го разсърди, тъй като това женище й желаеше злото.

Санчия спря като вкаменена на горния край на стълбището, когато дочу гласовете. Каприно стоеше в предверието и преговаряше с Лион. Вкопчи се по-здраво в мраморния парапет. Ала нейната уплаха и предпазливост внезапно отстъпиха място на огромно удовлетворение. Вече нямаше никаква причина да се бои от Каприно. Той не можеше нищо да й стори. И на Елизабет вече не можеше ниша да стори. Санчия невъзмутимо тръгна надолу по стълбището.

Каприно вдигна очи към нея, когато й оставаха още три стъпала.

— Ах, Санчия, изглеждаш очарователно! — Очите му я оглеждаха с възхита от главата до петите. — Нямах представа, че изкъпана си толкова прелестна, иначе щях да се поколебая да те подаря на magnifico.13 — Той размаха със самодоволна усмивка една кесия. — Боя се, че ще трябва да се задоволя с малката Елизабет. Възнамерявам да удостоя с посещението си Джовани, щом като ви пожелая добър път.

Санчия отвърна на усмивката му.

— Положително Джовани ще се зарадва да те види. Винаги съм смятала, че ви свързват много неща. Но Елизабет вече не е при Джовани.

Каприно замръзна. Погледът му се насочи от упор към нея.

— И къде е тя?

— При майстор Бенедето и стопанката му. Тъй като съм принудена да изоставя Елизабет, реших, че е по-благоразумно да уредя бъдещето й. — Подигравателната й усмивка засия още по-ярко. — Сигурно ще ме разбереш. Знам, че ти самият беше твърде заинтересуван да се погрижиш за бъдещето й. Още преди да изтече месецът, ще се ожени за Алесандро.

— Женитба ли? Но тя не може!… — Каприно се обърна като попарен към Лион. — Измамен съм. Парите, които ми изплатихте за Санчия, не са достатъчни.

— Преди две минути ти стигаха. — Гласът на Лион беше леденостуден. — Сделката е подпечатана, Каприно.

— Но аз мислех… — Каприно занемя, когато срещна погледа на Лион. Наложи му се да преглътне гнева си. Накрая той пак се обърна към Санчия: — Навярно смяташ, че си ми подложила динена кора?